Г-жо Плугчиева, като човек с богат политически опит – и бивш вицепремиер, и посланик в Германия, Швейцария и Черна гора – каква е вашата оценка за актуалната икономическа обстановка в България?
– Българската икономика се бори с много сериозни предизвикателства – от една страна действат вътрешни фактори, от друга – външни. Сред вътрешните – най-големият е липсата на политическа стабилност, на редовно правителство, което води до непредсказуемост. А бизнесът има нужда от яснота и при какви условия ще се развива, как да планира, особено за по-тежки периоди, в които сме не само ние, а и светът. Към вътрешните проблеми трябва да спомена незабавно и липсата на бюджет. Имаме нужда от много сериозна финансова дисциплина, защото последните две години се наблюдаваше едно разточително и необосновано харчене на публични средства, което разклати държавния бюджет. Нарушени бяха и основните критерии на които той трябва да отговаря, а именно – до три процента бюджетен дефицит и максимум до 60% държавна задлъжнялост (Маастрихтски критерии). По прогноза на МФ, ако не се продължи с вземане на нови кредити, до края на годината ще влезем в тези граници. Дали това ще бъде реализирано зависи от много фактори.
Другият голям проблем за българската икономика е липсата на квалифицирана работна ръка. Ниска безработица има, защото няма специалисти на пазара на труда, а и да имаме, те търсят решение и бягат в чужбина. В това време рязко се повишават заплатите у нас – по данни на НСИ – с 16% за 2022 година. Докато производителността на труда за същия период се е повишила едва с 2 процента. При такъв дисбаланс и непрекъснато помпане на заплатите влизаме в много сериозни диспропорции. В дългосрочен план това ще се върне като бумеранг, но няма да бъде компенсирано лесно. Липсата на работна ръка кореспондира с нашата тежка демографска криза. Този проблем съществува и в Еврепойския съюз. Това е голямо предизвикателство, което с годините става все по-сериозно. Посочените проблеми не могат да бъдат пренебрегнати и имат отрицателно въздействие върху нашата икономика.
А проблемът с инфлацията? Ще се задържи ли на 16 процента?
– Увеличението на инфлацията започна от средата на 2021 година. Растежът на цените – най-вече на хранителните продукти и на енергоизточниците – са тези, които помпат инфлацията.
Към вътрешните проблеми трябва да добавим забавянето изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост. Плановете на другите държави членки на ЕС бяха внесени и одобрени още през 2021 г. и те вече ползват предвидените за тях средства. Ние не само останахме последни и внесохме плана си едва през май 2022 г., но в края годината чухме гласове в парламента за неговото задължително предоговаряне. Всичко това дава много лоши сигнали към Брюксел и означава, че сами си блокираме изпълнението.
Тревожи и още един факт: обемът на инвестициите – държавни и частни – в страната ни намалява. Намаляват и чуждите инвестиции. Накратко казано, на вътрешния политически хоризонт не можем да се похвалим с добри новини.
Според вас кои са външните фактори, които допълнително влошават картината?
– Лошото е, че и те са крайно тревожни. На първо място – войната в Украйна, която има много сериозно негативно отражение върху икономиката на Европа, респективно и у нас. Страните, с които нашата икономика е най-тясно свързана – Германия, Австрия, Нидерландия, Белгия и Турция (извън ЕС), – имат подобен проблем. В Германия, например, наблюдаваме намаление на икономическия растеж и в същото време – непозната висока скорост на фалити на фирми. Малките и средни предприятия са под натиска на инфлацията и високите цени на енергоносителите. В края на миналата година в САЩ гласуваха закон за намаляване на инфлацията и субсидиране на бизнеса. В резултат на това големите европейски концерни се насочиха натам, което отслабва и влошава допълнително икономическата обстановка в Европа.
Как ще коментирате изненадващите фалити на банки ?
– Експертите са единодушни, че явно не са взети поуки от банковата криза през 2008 -2009 година. Има проблем с недостатъчна ликвидност и от там се стига до тези резултати не само в Съединените щати. В Швейцария банка UBS погълна Credit Swiss. Всички знаем, че швейцарските банки са/бяха символ на тази страна, символ на финансовата й стабилност. Кой е предполагал, че може да й се случи нещо лошо? Станахме свидетели как в рамките на няколко дни, дори часове една неделя, с намесата на федералното правителство се стигна до гибелта на Credit Swiss, банка която е съществувала 166 години.
Паднаха и акциите на „Дойче банк“. Всичко това създава тревога, несигурност и липса на доверие. За противодействие се започна с повишение на лихвените проценти, а това е нова тежест за бизнеса, ако трябва да се взема кредити.
Ситуацията е критична. Затова се налага в България да има сериозно управление, диалог с бизнеса и, съответно – да имаме редовно правителство, което да се погрижи за българската икономика. Ако нямаме стабилна и развиваща се икономика, всички други системи и сектори – начело със социалната – ще бъдат засегнати негативно в средносрочен или дългосрочен план.
Ние кандидатстваме за Еврозоната, а пропиляхме две години. Не изпълнихме и не изпълняваме критериите. Ако продължаваме така и датата 1 януари 2024 г. може да бъде поставена под въпрос. Отделни партии започват и политически спекулации. Да се прави референдум срещу Еврозоната е абсурдно. Подписали сме договор за присъединяване към ЕС и една от клаузите е точно тази. Болшинството финансови и икономически експерти отбелязват предимствата на членството в еврозоната: повече сигурност, повече гаранции, като – разбира се – курсът евро – лев трябва да остане гарантиран такъв, какъвто е в момента при валутния борд.
Тревога буди и фактът, че търговските и икономически отношения на Китай с ЕС се влошават.Това води до нарушаване на веригите за доставки, което рефлектира върху европейската икономика. Пример – в цяла Европа (дори и в Швейцария, която е крупен производител) има недостиг на лекарства. Всяко пето или осмо лекарство е вносно – липсват субстанции за неговото производство. Според експерти, ЕС беше оставил на САЩ да водят политиката по сигурността, на Русия – да води енергийната политика, а производството на стоки – на Китай. Тези взаимозависимости са подложени сега на изпитание и промяна.
Вижда се, че „времето на безветрието“ в политиката и икономиката е приключило, а в такива сложни и кризисни времена за умело управление се иска не само компетентност, но и опит, смелост и разум.
Има различни мнения – много или малко на брой са нашите търговски представители в посолствата ?
– Няма значение колко са. Важното е да са експерти, да не смятат, че са отишли на курорт и да вършат работата, за която са изпратени. Не бройката определя решенията, а резултатите. Работила съм с много и различни представители на Министерството на икономиката. Наред с много добрите, съм имала и случаи, при които нивото е било ниско – неподготвени хора, изпратени по политически причини, непомагащи на бизнеса. Наложителна е сериозна и принципна кадрова политика за изпращане на хора с икономическа подготовка, познаващи спецификата на страната, в която отиват, но и отчитащи българските интереси и приоритети. Трябва да има и система за контрол и отчетност на работата им зад граница. Да се знае какво са свършили за държавата, за българския бизнес. Задължителен е синхронът в работата на едно посолство – под ръководството на посланика. Такъв синхрон и координация са наложителни и между МВнР и МИ.
Когато давам пример за добра практика трябва да спомена тогавашния представител на МИ – Анета Груйчева, с която успяхме да извоюваме 3 милиона франка за професионално обучение за въвеждане дуалната система на обучение в България. Това е простичък модел на обучение, но е изключително ефективен. След завършване на определена степен (8-9 клас), наред с общите предмети, се преминава към изучаване на професионални дисциплини, свързани с конкретно производство на конкретна фирма, и към обучение, което по-късно гарантира сигурна работа или в тази фирмата, или в друга, но с придобита вече квалификация.
Това са млади хора, квалифицирани, добре платени и с престиж в обществото в страни като Германия, Швейцария и Австрия, където и успешно сe прилага тази система на обучение. Не може всички да следват висше образование. Дуалната система осигурява средно специално образование, каквото на времето имахме чрез техникумите и се търси навсякъде.
Нека младите хора да знаят, че към успеха не води асансьор, а стълба. Искат се усилия и много работа за да се постигне успех и да се направи кариера!
Какво е общото между Северна Африка и ЕС днес в сферата на земеделието?
– За съжаление – плодовете и зеленчуците. Те пристигат от Африка на пристанището в Солун, пре-етикират се като гръцки и влизат в България. Земеделието ни е в дълбока криза. Субсидията от ЕС на хектар, без значение какво се произвежда, спомогна за това. Зеленчукопроизводството и животновъдството бяха неглижирани в национален мащаб и сега имаме сериозни дисбаланси. Оранжерийното ни производство е сринато и поради високите цени на газа и тока в последната година, внасяме, вместо да изнасяме както беше в миналото. Трябва ревизия на цялостната ни селскостопанска политика, национално съфинансиране за отрасли като зеленчукопроизводство, овощарство и животновъдство. Намалението на площите за домати е 600%, почти толкова е за пипер и др. – това е повече от тревожна тенденция, изискваща радикални мерки.
Чуждите инвеститори наистина ли идват у нас заради ниските заплати?
– Инвестициите у нас в последните две години са крайно недостатъчни. Паднал е процентът по статистика спрямо брутния вътрешен продукт. Преди години имахме 5-6% икономически растеж и 27-28% инвестиции от чужбина – държавни и частни. За съжаление, през последните две години има рязък спад и това е тревожно обстоятелство. Заплатите не са причина –увеличението им у нас върви с по-висока скорост, отколкото в ЕС. Имаме предимства със своето геополитическо разположение, с високо-квалифицирани кадри, макар и недостатъчни на брой. Сега, заради нестабилните отношения с Китай, има преориентиране към Югоизточна Европа и ние сме тези, които трябва да покажем предимствата си. Атрактивни сме, корпоративният данък е само 10%, но трябва да работим, защото сме в конкуренция с Хърватия, Словения, Румъния, Сърбия… – все държави, които показват в последните години растеж и политическа стабилност. Трябва да правим необходимото, за да поддържаме високото ниво на атрактивност.
Имаме много перспективни сектори – ИТ, машиностроене, енергетика, хранително-вкусова промишленост, туризъм и др. Потенциалът е много голям, но трябва да го покажем като държава.
В заключение бих казала, че политиците остават в дълг не само на бизнеса, а и на цялото ни общество. През 2006 г. лично бившият канцлер на Германия – Хелмут Кол ми каза, че най-големият проблем на ЕС ще бъде липсата на лидери с визия и със смелост! За съжаление излезе пророк. Това е и нашият политически проблем! Длъжни сме да намерим изход и аз съм сигурна, че България – с вековната си история и здравите корени и традиции – ще успее да намери решение. За да бъдем добри европейци, трябва да останем истински българи!
Разговора води: Йорданка Карамфилова
