Въпреки орязаните данъци, ценовите тавани и по-стриктния контрол, битката на Европа с най-дълбоката криза на издръжката на живота от поколение насам далеч не е спечелена. А поредният фронт е хранителният сектор. Въпреки че общата инфлация започва да отстъпва, възходящият ценови натиск на хранителните стоки остава. Това означава, че седмичните обиколки из супермаркетите стават все по-скъпи, а голяма част от бюджета на домакинствата отива за изхранване. Само един пример от миналата седмица показва, че захарта, която се влага в огромен брой продукти, е поскъпнала най-мощно за последните повече от десет години. За управляващите случващото се е сериозен фактор за решителни действия, особено след като инфлационният спазъм тласна много семейства до ръба на оцеляването, предизвиквайки стачки и протести на работниците от Стария континент, искащи по-високо заплащане. Продължаващото поскъпване на храните нагнетява социалното напрежение и недоволството от властите. И, като капак, изненадващото решение на ОПЕК+ от 2 април да ореже производството на суров петрол качи котировките на черното злато, заплашвайки да увеличи разходите за енергия и инфлацията.
В някои части от еврозоната цените на храните растат с невиждана от втората световна война скорост, посочват експерти на „Рабобанк груп“. Публикуваните в края на миналата седмица данни показват, че годишната инфлация в еврозоната се е охладила до 6.9% през март, а във Франция – до 6.6 процента. Хранителната й съставка обаче е нараснала до около 16%, а в Германия надхвърля 20 процента.
Тази конфигурация притиска европейските правителства да вземат мерки за овладяване на ценовия ръст – политики, традиционни за държавите с по-нисък жизнен стандарт. Лисабон оряза до нула ДДС на някои базови стоки, Франция принуждава супермаркетите да свият маржа на печалбите си, а Швеция засилва надзора на бакалниците – немислими действия за Стария континент, но абсолютно наложителни след 15-20-процентния ръст на цените на някои продукти, изнервящ правителствата. Тази „хранителна инфлация“ нанася реални поражения, особено за управляващите, които ще се явяват на избори. При това, овладяването й е много по-трудно отколкото интервенциите на регулираните пазари за енергия, защото множество фактори дърпат нагоре цените – от засушаванията и сривовете в търговците потоци до разходите за изкуствени торове и заболяванията от сорта на птичия грип. „Черешката на тортата“ са по-високите сметки за енергия и труд, които ограничават производителите на храни и селските стопани.
Въпреки че досегашните интервенции в хранителния сектор са сравнително малки на фона на подкрепата за електроенергия, те все пак са сигнал за нарастващо безпокойство.
Основните мерки за овладяване на цените на храните са, както следва:
Намаление на данъците
– Португалия, където цените на храните са скочили с над 20% на годишна база, временно сваля ДДС до нула на кошница от основни хранителни стоки. Тя е последната държава, предприела подобни действия, след Полша и Испания;
– в Испания данъчните мерки обхващат основни храни като хляб и зехтин, но не са достатъчни, за да спрат безкрайния ценови подем. Това оказва сериозен натиск върху премиера Педро Санчес, който трябва да се яви на избори в края на годината, да положи повече усилия. Младшият коалиционен партньор на Санчес – крайнолявата партия „Унидас Подемос“ – иска таван на хранителните цени и отстъпка от 14% за 20 базови стоки;
– Полша планира да задържи нулевия ДДС на хранителните продукти да края на първото полугодие на 2023-а и може да удължи срока. Италианския кабинет пък преразглежда данъците на базови храни като паста, хляб и мляко.
Ценови тавани
Лимитите на цените на хранителните стоки са агресивна интервенция, която повечето правителства не искат да предприемат, защото винаги има възможност за противодействие, ако Унгария може да служи като пример. Будапеща въведе такива тавани в началото на 2022-а, но оттогава ценовата инфлация се ускори до почти 50 процента.
Въпросните лимити означават, че някои търговци на дребно трябва да продават стоки на загуба. И за да я компенсират, качват цените на други продукти. А по Коледа те дори ограничиха доставките на базови продукти като картофите, създавайки дефицити за потребителите. Унгарският премиер Виктор Орбан коментира през миналата седмица, че предприетите противоинфлационни мерки са помогнали, но призна, че те са „нарушили доставките, защото са изкуствена пазарна интервенция“.
През март Международният валутен фонд разкритикува ценовите тавани като „неоптимални“, защото са скъпи и облагодетелстват дори онези, които не се нуждаят от тях. Целенасочените кешови трансфери са „най-ефективният начин за облекчаване на товара на най-уязвимите домакинства“, посочват в работен доклад икономистите на Фонда.
Натиск върху дребните търговци
За мнозинството правителства предизвикателството е да открият начин да защитят потребителите без да изкривяват пазарите.
Във Франция, където растящите цени на храните помогнаха за изкачването на инфлацията до рекордни висоти през февруари, президентът Еманюел Макрон е под допълнителен натиск от масовите протести срещу пенсионната реформа. Правителството му договори сделка със супермаркетите, позволяваща да представят „спазарените“ намаления на цените на основни стоки с официален стикер в цветовете на националното знаме. Властите пресмятат, че в резултат печалбите на компаниите ще олекнат с неколкостотин милиона евро за период от три месеца.
Социалистическото правителство на Португалия също работи с търговци на дребно и с производители за намаление на цените. Най-голямата национална верига от супермаркети „Модело континенте“ уверява, че е готова да приеме по-ниски маржове на печалбата, за да абсорбира част от повишенията, принуждаващи клиентите да орязват потреблението.
По-стриктен контрол
Успоредно с ограничаването на покупателната способност на потребителите и с тлъстите печалби на някои бизнесмени, идват и обвиненията, че инфлационната тежест се стоварва върху клиентите.
Веригите от супермаркети в Португалия са обект на ценови инспекции, а Испания е започнала месечни съвещания с управители и собственици на магазини, транспортни фирми и производители на храни, за да е сигурна, че орязаните данъци действително понижават крайните цени за потребител.
В Швеция хранителните магазини са под засилен надзор след публикуваните данни за най-скоростния ръст на цените от началото на 50-е години на миналия век. Което предизвика призиви за ценови тавани, а шефовете на трите най-големи вериги за хранителни стоки на дребно бяха привикани от финансовия министър на страната. Почти 90% от сектора на „бакалиите“ в Швеция е доминиран само от три вериги на дребно и правителството възнамерява да увеличи финансирането на националния надзорник за конкуренцията.
Норвегия предприема сходни мерки и съобщава, че нейният надзор ще получи „по-яки мускули“, за да интервенира „по-рано и на по-широк фронт където установи проблеми с конкуренцията“.
