Поредните избори преминаха спокойно, както твърди МВР, резултатите им обаче не е особено оптимистични. Без значение какво ще гласи окончателното решение на ЦИК, победители няма. Нито за политиците, нито за гражданите.
Петият пореден парламентарен вот през последните две години завърши с очаквано ниска избирателна активност и без да донесе кой знае каква промяна в политическия пейзаж. Близките резултати между ГЕРБ-СДС и „Продължаваме промяната – Демократична България“ са добър повод и двете формации да обявят победа. Все още има време да ни опровергаят, но поне засега този им „успех“ едва ли ще доведе до
стабилен парламент и редовно правителство.
Самата кампания, която повечето анализатори определиха като вяла и без послания – особено по отношение на икономиката – бе показателна за вота.
Партиите се фокусираха върху твърдите си електорални ядра и не си мръднаха пръста, за да привлекат за каузите си неориентираните политически хора. Нещо, което ако се беше случило, нямаше да сме свидетели на такава умора и отегчение.
Партийните функционери просто
старателно рецитираха „посланията“ си
от предишните кампании, вместо да обяснят на нормален език какво ново предлагат и как ще го изпълнят. Затова няма защо да се чудим, че гласувалите с опцията „Не подкрепям никого“ в бюлетината са над 100 000 души, т.е. те спокойно биха пратили в парламента най-малко 11 народни представители
По-притеснителното е, че това е засилваща се тенденция – на предишните извънредни избори (2 октомври 2022 г.), тази опция бе предпочетена от 87 635 души, а година по-рано – едва от 35 745 избиратели. Тази тенденция трябва да се разчита от политиците като знак, че
хората искат да гласуват, но няма за кого и за какво,
че политическият ни живот не само куца и крета, а е на път да легне на системи и да не стане.
Прогнозното разпределение на мандатите в 49-ото Народно събрание, което дават социологическите агенции, показва, че за управленско мнозинство (поне 121 гласа) вероятно ще са нужни три формации.
Партиите, които влизат в бъдещия парламент (засега) са ГЕРБ-СДС, „Продължаваме промяната – Демократична България“, „Възраждане“, ДПС, „БСП за България“ и „Има такъв народ“.
Предвид провалените отношения между тези формации в предишното Народно събрание и категоричния им отказ да правят компромиси, може да очакваме
мъчителни опити за съставяне на правителство.
С „Възраждане“ и ДПС никой не иска да се коалира заради имиджови щети, а по отношение на Украйна БСП се разминава драстично и с „Продължаваме промяната“, и с ГЕРБ.
Съюз между партиите на първо и второ място е трудно постижим, защото и двете коалиции ще берат дертове със сигурното оредяване дори на твърдите електорални ядра. Някои десни анализатори обаче смятат, че това би бил най-безболезнения вариант, защото в противен случай русофилите ще продължат да управляват чрез президента Румен Радев. Откъдето и да я погледнем, тази опция едва ли ще се хареса на симпатизантите на ПП, които продължават да обвиняват Борисов за провалената съдебна реформа.
От студията на сутрешните телевизионни блокове, редица коментатори пророкуваха, че през лятото отново заминаваме на парламентарни избори. Това, разбира се, не би трябвало да ни притеснява, защото не бива да има управление на всяка цена. Особено, когато тази цена я плащаме ние – т. нар. обикновени данъкоплатци. И то не за нещо друго, а защото
свършеното от управление на всяка цена
не струва и пет пари.
Проблемът е, че имаме доста проблеми за решаване. Сред тях са и неполучените злополучни пари от Брюксел по Фонда за възстановяване, защото не сме Белгия или Нидерландия, за да си позволим чак толкоз продължителни управленски експерименти.
Другият проблем е, че без значение дали предсрочните избори ще продължат още година и половина-две, в крайна сметка трудно някой ще ни предложи нещо по-различно от досегашната манджа с грозде. Все пак разумът предполага, че
суверенът трябва да избира между възможности,
а не между невъзможности.
От друга страна е странен фактът, че партиите ни толкова трудно водят диалог, при положение, че им липсват кой знае какви твърди и ясни позиции. А ако ги имаха, щяха да търсят диалог, за да ги защитят. По-страшното е, че ако партиите продължат с изборните експерименти, избирателната активност може да падне дори под 30% и тогава
Народното събрание остава със символична представителност.
Тогава няма да има съвсем никакви основания негласувалите хора да бъдат обвинявани, че са се отказали от демократичното си право на вот или че са безотговорни. Тогава, колкото и популярни личности да поканят по телевизиите, за да агитират да се гласува, няма да има никакъв ефект, най-много и „агитаторите“ да се сбогуват с авторитета си…
