Времето за изчакване и отлагане изтече и законодателната власт трябва да взема решения
Изборите отминаха. Особени изненади нямаше. Това обаче не означава, че няма факти, от които да бъдат извлечени поуки – ако политиците ни са способни на това. Първите реакции не внушават оптимизъм. Зациклянето изглежда непреодолимо.
Да започнем с най-важния субект в изборния процес. Нашите партийци може и да се изненадат, но да – това са избирателите. През последните месеци всички се тюхкаха за драматично спадналото желание на българите да упражнят висшето си политическо право. Моментът на истината дойде и се видя, че
положението е горе-долу същото.
Вярно е, активността нарасна с около 75 хил. гласа и успя да прехвърли психологическата граница от 40 процента. За щастие, не се оправдаха песимистичните прогнози за по-нататъшно отдръпване на избирателите.
Но качествена промяна няма. Най-вероятно се завърна нов/стар сегмент от електората, други са се оттеглили. Тук му е мястото да кажем, че се оказаха напълно несъстоятелни предвижданията за някакъв бум на активността заради връщането на хартиената бюлетина. Справедливо е да припомним, че някои експерти предсказваха ръст с 300 хил. (проф. М. Константинов) или с поне 200 хил. (доц. Ст. Стойчев) избиратели.
Това налага отново да се върнем към отражението на силово наложените и съпроводени със скандали изменения в Изборния кодекс. Фактът, че значим ръст на активността не бе постигнат, не означава, че можем да игнорираме ефектите за отделните партии, въпреки че техните резултати трябва да се обясняват не само с хартиената бюлетина. Накратко казано, има основание да приемем, че ГЕРБ спечели от промените, ДПС не спечели, но и не загуби, а БСП отново се смъкна надолу (макар и само с 8 хил. гласа) и Корнелия Нинова ще трябва да търси поредното оправдание за поредния неуспех.
ГЕРБ подобри изборните си резултати
с почти 35 хил. гласа и изглежда засега се стабилизира. С изключение на столицата и Пловдив-град, отчасти Русенска област, преимуществото на партията на Борисов е ясно изразено. Големият въпрос е дали на предстоящите местни избори ГЕРБ ще остане все така изолиран, което при сегашното състояние на партийната система би довело до висок риск от загуба на редица места.
Новосформираната коалиция ПП/ДБ успя да задържи малка разлика до победителя, но очаквания кумулативен ефект не се получи. Обединени, двете партии спечелиха около 75 хил. гласа по-малко, отколкото механичния сбор на самостоятелните им резултати през октомври 2022 година. В София обаче победата над опонентите бе „с явно превъзходство“. Тепърва предстои да видим как ще се развиват процесите вътре в отделните партии и в коалицията като цяло. Решаващо ще е политическото умение.
Някои наблюдатели бяха шокирани
от третото място на „Възраждане“, но трябва да се сърдят на собственото идейно-политическо късогледство. Партията на Костадинов се откроява с най-сериозен напредък спрямо предишните избори – над 100 хил. гласа ръст. С този резултат „Възраждане“ се утвърди като реален (а не маргинален) антисистемен играч, само че проблемът е в липсата на реалистични алтернативни управленски политики. Сега въпросът е дали партията е достигала „тавана“ си и ако да – как може да го „пробие“.
ДПС направи много амбициозни предизборни заявки, но на практика повтори резултата си от преди година и половина. Подкрепата в Турция бе значителна, но не рекордна. Движението остава силен фактор в политическия живот и парламента, въпреки че няма промяна в дистанцирането на останалите от пряко управленско партньорство с него. Ако бъде направен опит за съставяне на някакво програмно или експертно правителство, ДПС вероятно ще играе основна роля в начинанието.
БСП продължава да тъне в безизходица, въпреки че
търкалянето в пропастта се забави.
Партията премина в групата на треторазредните и при определени обстоятелства би могла да играе ролята на коалиционен „пълнеж“, но с това ръководство и това поведение изглежда все по-обречена. В столицата и големите градове влиянието на социалистите е минимизирано, което очертава мрачни перспективи за предстоящите местни избори.
Противно на повечето прогнози на анализатори и изследователи, „Има такъв народ“ възкръсна от политическата пепел. Дали това е шанс за трайно възстановяване или лебедова песен, предстои да видим. Перспективите на партията на Трифонов зависят в решаваща степен от процесите в 49-то Народно събрание и поведението на ИТН в него.
Стана логичното – както обикновено, от три партии, които са малко под чертата, влиза една. Очакванията за по-убедително представяне на „Левицата“ не се оправдаха, може би заради краткото време, а „Български възход“ очевидно е изчерпан проект.
Силно впечатление прави, че отново съществено нараства броят на хората, избрали опцията „Не подкрепям никого“ – вече почти 110 хиляди. Посланието на това решение е ясно: „не подкрепям никого от тези“. Това изглежда е най-активната част от българите, които ще търсят ново политическо представителство.
Любопитен е въпросът за
влиянието на инициативите за референдум
върху изборните резултати. И двете партии, възприели този подход, постигнаха успех, но тепърва социолозите и политолозите трябва да изяснят в каква степен този успех се обуславя от събирането на подписи. Това е важно, като се има предвид, че инициативата на „Възраждане“ вероятно ще има продължение и нищо чудно да се изправим пред реално провеждане на допитване по темата за въвеждането на еврото.
Изборните резултати нито развързаха, нито разсякоха възела на политическата криза. Напротив, позициите на партиите стават все по-непримирими, въпреки опитите да се излъчва някаква сговорчивост. Диалогичността представлява фасада на намеренията за въвличане на опонентите в капан, а не готовност за поемане на риск за обща отговорност с оглед решаване на неотложни обществени проблеми.
Налице е обаче едно качествено ново обстоятелство: времето за отлагане и изчакване изтече и в съответствие с Конституцията законодателната власт трябва да взема решения. Какви точно и с какви последици – това предстои да видим в най-скоро време.
