След като поскъпна с над 6% на 3 април – най-мощният скок от година – суровият петрол продължи възхода си и на следващия ден след неочакваното съобщение, че страните от ОПЕК+ планират да орежат производството. По оценка на експерти от бранша, една от целите на петролния картел е била да дисциплинира „късите продавачи“ (бел. ред. – търговците, които продават петролни контракти в очакване на понижение на котировките и последващата им покупка на по-ниска цена с цел реализиране на печалба) като ограничи предлагането на глобалния пазар и разшири ключови времеви интервали.
Американският лек суров петрол WTI с доставка през май надхвърли 81 щ. долара за барел на 4 април, а базовият сорт „Брент“ с доставка през юни се е устремил към 86 долара за барел. Изненадващата акция на ОПЕК+ хвана пазара неподготвен и принуди много банки да повишат ценовите си прогнози, въпреки че не успя да разколебае всички песимисти.
По оценка на експерти от бранша, ходът на петролната група, целящ да изхвърли от пазара спекулантите, залагащи на поевтиняването на черното злато, има известен успех.
По правило, голям дневен ръст, какъвто е скокът на цените на суровия петрол на 3 април, е придружен с по-агресивни колебания. Това обаче не се случи и може да се приеме като индикатор, че ударът на ОПЕК+ срещу спекулантите започва да работи. Вялата пазарна реакция вероятно се дължи на очакванията, че ограничението на предлагането ще държи цените в тесен диапазон в краткосрочен план, а усвояването на петролни количества от резервите ще балансира натиска и ще охлажда страховете от рецесия. По-ниският размах на колебанията може също да се приеме за сигнал, че финансовите играчи като хеджингови фондове и търгуващи по алгоритми фирми, е трябвало да вземат по-прецизни търговски решения след последния пазарен смут.
Според пазарни анализатори, петролът сорт „Брент“ трябва да надхвърли 88 щ. долара за барел, а WTI – 85 долара за барел, преди пазарните играчи да се впуснат отново в значителни покупки.
Според запознати с материята лица, ОПЕК и партньорите на картела са започнали да усещат необходимостта от промяна на политиката на 20 март когато суровината сорт „Брент“ потъна до най-ниската си котировка за последните 15 месеца в близост до 70 долара за барел в резултат на банковата криза, заплашила да порази икономиката. Черното злато е поскъпнало с около 20% от най-ниската си цена в средата на март, първоначално заради очакванията за активизиране на китайското потребление след края на рестриктивната КОВИД-политика.
В момента много гиганти от Уолстрийт, между които и „Голдмън Сакс груп“, ревизират нагоре ценовите си прогнози за суровия петрол, като не изключват 100 щ. долара за барел. Има обаче и дисиденти: „Моргън Стенли“ посочва, че ръстът на китайското търсене изостава от очакванията, а „Ситигруп“ отхвърля вероятността от бърз възход до 100 щ. долара за барел.
Анализатори на „Голдмън Сакс“ подчертават, че в момента ОПЕК има значителен потенциал за промяна на цените в сравнение с минали времена. И добавят, че очакват Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Кувейт да се съобразят изцяло и почти незабавно с редукциите, докато при Ирак процесът ще е постепенен и несъвършен.
Съществуват сериозни опасения, че производствените редукции ще влеят свежа сила на инфлацията, което провокира критиката на американския министър на финансите Джанет Йелън, че решението на групата „не е конструктивно“. Щатският президент Джо Байдън обаче омаловажи въпроса и коментира в късните часове на 3 април, че въздействието вероятно „няма да е чак толкова лошо колкото си мислят всички“.
Междувременно, пазарът игнорира до голяма степен новината за потенциалното възстановяване на износа на черно злато от полуавтономния иракски регион Кюрдистан на 4 април. Местното правителство обяви, че ще подпише споразумение, което да разчисти пътя за възобновяване на пратките през турското пристанище Джейхан. Около 400 хил. барела на ден са спрени от глобалния пазар заради правен спор.
