Защо Американската търговска камара прави събитие за еврозоната? С отговор на този въпрос започна конференцията на тема „България в еврозоната: следващи стъпки за бизнеса“. Неин организатор бе вече споменатата камара, а човекът, обяснил причината, бе Иван Михайлов – главният изпълнителен директор на АТК, известна още и като АмЧам.
„Това е наша отговорност, като организация, оглавяваща евроатлантически ориентирания бизнес. Наша е отговорността да отговорим на въпросите, които засягат бизнеса и за обясним цялата перспектива какво означава влизането в еврозоната“, обясни Михайлов.
Той бе категоричен, че пътят към задълбочаването на евроинтеграцията минава през еврозоната и през Шенген. След това той цитира данни от така наречения Трансатлантически доклад, като подчерта, че те са много важни: стокообменът на България, който е в размер на 1.2 млрд. щатски долара, и изнасянето на услуги, което е в обем от 400 млн. долара. Независимо от тези числа обаче Михайлов настоя, че България, повече от всякога, се нуждае от свежи инвестиции, и от подкрепа за съществуващия бизнес.
Той предупреди, че се наблюдава притеснително явление – обезценяване на българските компании и намаляване на тяхната стойност поради факта, че България твърде дълго стои в чакалнята на еврозоната и не е интегрирана в нея. Не на последно място България не е и в шенгенското пространство – обстоятелство, което по думите на Михайлов е свързано с повече негативи, отколкото с позитиви.
След това той даде думата на заместник-министъра на финансите Методи Методиев, който обясни, че приемането на еврото ще бъде по-пасивен процес за гражданите, отколкото за бизнеса. Спестяванията на гражданите в банките автоматично ще бъдат превалутирани, а цените, които те ще виждат по магазините, ще бъдат предварително изписани и в двете валути. Парите в брой, които те ще теглят от банкоматите или ще получават като ресто, също ще бъдат в евро.
За да се случи всичко това обаче, от Министерството на финансите разчитат, че бизнесът ще бъде партньор на държавата. Затова в процеса на изготвянето на Закона за въвеждането на еврото са включени няколко институции, които имат пряко взаимодействие с бизнеса: БНБ, Комисията по финансов надзор, НАП, Министерството на икономиката и индустрията.
Методиев уточни, че в различните работни групи били получени предложения и от различни асоциации от банковия и небанковия сектор. Това, за което бизнесът трябва най-вече да се подготви, е да обозначава цените на продуктите и услугите си както в евро, така и в лева. Този процес трябва да започне един ден след официалното решение, с което ще стане ясно от коя дата България въвежда еврото, и трябва да бъде в сила една година след това. Периодът с двете цени ще трае общо около 17-18 месеца.
Методи Методиев подчерта, че в публичното пространство се спекулира с един детайл – обменният курс, при който България ще се присъедини към еврозоната.
„Той ще бъде такъв, какъвто е от 24 години насам, – 1.955 за едно евро.“
От друга страна е важно да се има предвид, че периодът на двойно обращение на левове и евро ще бъде с продължителност от един месец – от датата на въвеждането на новата валута. След датата на изтичане на този срок еврото ще остане единствената официална парична единица в страната.
Годишните финансови отчети ще се изготвят във валутата, която е в сила в края на отчетния период. Един месец след въвеждането на еврото ще е възможно плащането на данъци и такси да става и в евро, и в лева. В процеса на приемането на новата валута ще се прилага принципът на ефективност и икономичност. Така разходите за въвеждането на еврото ще са за сметка на конкретните лица, а не на публичните ресурси.
„Естествено българското правителство ще направи всичко възможно тези разходи да са възможно най-малки по размер, като държавата, в лицето на институциите си, ще положи максимални усилия за осигуряването на нормативната база и на нормалното функциониране на всички системи през месеците на подготовката и по време на самото въвеждане на еврото“, поясни заместник-министърът.
Той добави и че в края на 2022 г., когато било проведено допитване до бизнеса в България, се оказало, че две трети от неговите представители подкрепят въвеждането на еврото, независимо дали са малки, средни или големи предприемачи. Те смятат, че въвеждането на еврото ще подпомогне икономиката с инвестиции, ще доведе до институционална конвергенция спрямо основните страни в еврозоната, а и подкрепят разбирането, че целта да се приеме еврото е, че то е катализатор за реформи. Една от тях е в посока изпълнението един от основните критерии за присъединяване към еврозоната – намаляването на инфлацията. Заместник-министърът на финансите подчерта и че от ведомството му имат няколко законодателни инициативи, които трябва да бъдат приети от парламента. Те са били внесени в 48 Народно събрание, но за тях времето не стигнало. Сега от Министерството на финансите са готови отново да ги внесат, като уточняват, че оттам нататък решението ще е в ръцете на законодателя. Методи Методиев се изказа оптимистично, че сред по-голямата част от народните представители в бъдещия парламент ще има желание в посока бъдещата евроатлантическа интеграция на страната ни.
След това Методиев отбеляза някои предизвикателства при приемането на еврото, свързани с бюджетното планиране. В резултат на политическите решения и приетите законодателни промени, свързани с данъчното законодателство, ще стои въпросът с данъчните облекчения, с увеличенията на разходите за социалните плащания с постоянен характер и с нереализираните европейски инвестиционни програми. Очаква се, че в средносрочен план ще се създадат рискове за дефицит над 3 процента.
„От особено значение е правителствата в нашата държава да продължават да водят благоразумна и консервативна фискална политика, която е съобразена с икономическия цикъл. В противен случай ще се създадат пречки не само пред изпълнението на Маастрихтските критерии и за влизането на България в еврозоната, но и за цялата ни фискална стабилност в средносрочен и дългосрочен план“, посочи Методиев.
По този повод той припомни забележката на генералния секретар на ОИСР, който по време на посещението си в България обърна внимание, че фискалната политика на страната ни трябва да бъде затегната и да бъде върната към по-консервативни нива на дефицити.
След това думата бе дадена на гуверньора на БНБ – Димитър Радев, който след като отбеляза, че бизнесът става все по-активен по отношение на инициативата за присъединяването на България към еврозоната, даде отговор на три въпроса.
Трите въпроса бяха каква е изходната ни позиция, какво ни предстои и какви са условията процесът по присъединяването ни към еврозоната да завърши успешно.
Каква е изходната ни позиция?
Изходната ни позиция е уникална – България е единствената страна в ЕС, която е член на Европейския банков съюз, но не и на самата еврозона, в която ЕБС е ключова институция. България е и една от двете страни в ЕС – втората е Дания – чиято валута е част от Европейския валутен механизъм – чакалнята на еврозоната. Готовността на банковия сектор и стабилността на курса са две от най-важните условия за присъединяването ни към еврото.
Тези две важни условия вече са изпълнени – през 2020 г. България стана член на Европейския банков съюз и оттогава българският лев е част от европейския валутен механизъм. От 2020 г. БНБ участва във взимането на най-важните решения, свързани с надзора и преструктурирането за банките в еврозоната и банките в България. Следователно ние сме вече на финалната права, не сме в началото, тъй като сме изминали важна и трудна част от пътя.
Какво предстои?
За да финализираме успешно процеса, трябва да изпълним няколко групи от задачи.
Първата група от задачи е свързана с това да се изпълнят базовите критерии за конвергенция. Към момента България изпълнява критериите, свързани с публичните финанси, с дългосрочните лихвени проценти и с валутната стабилност. Някои от тези показатели са със значителен положителен марж.
Тук Радев припомни познатия факт, че в България съотношението на дълг към БВП е вторият най-нисък в Европейският съюз, валутният ни курс е непоклатим и това се дължи на валутните резерви на БНБ, които са на историческо най-високо равнище.
Единственият критерий, който не изпълняваме, е критерият за инфлацията, което се дължи, както на външни, така и вътрешни фактори, поясни Радев.
Втората група задачи включва ангажиментите, които страната е поела в предприсъединителния период. Става въпрос за мерки в четири сфери – небанков финансов сектор, мерки срещу изпиране на пари, мярката по несъстоятелност и управлението на държавните предприятия. По тези задачи има напредък, като Министерството на финансите редовно информира как върви изпълнението на тези ангажименти.
Третата група задачи е свързана със законодателната програма, която трябва да осигури законодателната рамка за работата на институциите в условията на еврозоната. Вече са приети няколко законодателни акта, като например едни от най-сложните от юридическа гледна точка и свързани с БНБ, като съдебната защита на членовете на Управителния съвет.
Тези въпроси са решени с промени в Закона за БНБ, приети в края на 2022 година. Предстоят обаче много повече процедури за приемане на законодателни актове, като Закона за еврото, Закона за БНБ – в първия случай проектозаконът е във финалната фаза на изготвяне, а проектозаконът за БНБ вече е готов и ще бъде приет от Управителния съвет на БНБ на заседанието им на 13 април, след което ще бъде предложен на Министерството на финансите, оттам вече да го придвижат към Народното събрание.
Четвъртата група от задачи е свързана с техническата подготовка и с цялата логистика, свързана с присъединяването към еврозоната. Немалка част от тежестта пада върху БНБ и търговските банки. За да разясни по-конкретно какво има предвид, Радев обясни, че в БНБ вече разполагат с пълната документация за отсичането на българските евромонети.
В края на 2022 г. министърът на финансите Росица Велкова и Димитър Радев подписали меморандум с еврогрупата, която представлява страните членки на еврозоната. Този меморандум им дава право да ползват целия набор от документи и да се подготвят за първите тестове.
От БНБ изпълняват програмата за осъвременяване на системата си от касови центрове – след откриването на касов център в Пловдив преди малко повече от година, предстои да открият нов касов център в Плевен, работят и по придобиване на терен за нов касов център във Варна. Адаптирането на платежните системи протича по план и в тясно сътрудничество с Европейската централна банка. Подготовката на търговските банки протича гладко, като всички банки са предвидили необходимите средства за създаване на функционални звена, които да координират всички дейности, свързани с присъединяването към еврозоната, обяви Димитър Радев.
По отношение на комуникационната кампания Димитър Радев призна, че тя много сериозно е била забавена поради особеностите на политическия процес през последните две години. Нейният официален старт е въпрос на решение от страна на правителството и по думите на гуверньора на БНБ е напълно възможно да започне още в рамките на настоящия месец април.
