Инфлацията в края на 2023 г. се очаква да се понижи до 5,6 на сто, а средногодишната да бъде 8,7 на сто
През 2023 г. се очаква забавяне на растежа до 1.8%, под влияние на влошените външно
търсене и условия на финансиране, в среда на нарастващи лихвени проценти. Това пише в Пролетната макроикономическа прогноза за 2023 г., публикувана от Министерството на финансите.
През 2024 г. растежът на БВП ще се ускори до 3,3 на сто. Отслабването на инфлационния натиск ще доведе до по-високо нарастване на потреблението на домакинствата. Повишението на търсенето ще се отрази положително и на частната инвестиционната активност, а растежът на публичните инвестиции ще остане висок. Под влияние на подобряващата се външна среда растежът на износа на стоки и услуги ще се ускори, а отрицателният принос на нетния износ към растежа на БВП ще се свие спрямо 2023 г.
Очакването за траекторията на икономически растеж предопределя и прогнозата за динамиката на трудовия пазар.
След като през 2022 г. се наблюдаваше възстановяване на заетостта след отпадането на всички ограничителни мерки срещу КОВИД-19, за 2023 г. се очаква годишният ръст на заетостта да се забави до 0,4 на сто. Основният аргумент за по-ниския растеж на заетостта спрямо предходната година е цялостното забавяне на растежа на българската икономика. Украинските имигранти, потърсили убежище в страната, се очаква да не окажат голямо влияние върху динамиката на заетостта (към края на март броят на украинците, останали в България е под 50 хиляди души, включително малки деца).
Успоредно с нарастването на заетостта се очаква безработицата в страната да следва постоянна тенденция на намаление. Все пак очакванията са темповете на намаление да са относително ниски, тъй като все повече са ограничени възможностите за преход от безработица към заетост без допълнителни мерки и програми за повишаване на вероятността на реализация на твърдото ядро безработни, които като цяло са без определена квалификация и дори без завършена степен на образование, по-висока от основното. Според прогнозата коефициентът на безработица за 2023 г. ще е 4,1 на сто (с 0,2 пр.п. по-нисък спрямо предходната година), а към края на прогнозния период ще е намалял до 3,8 на сто.
Инфлацията в края на 2023 г. се очаква да се понижи до 5,6 на сто, а средногодишната да бъде 8,7 на сто. В най-голяма степен забавянето ще се дължи на значително намаление на приносите на групите храни и енергийни стоки, като последните се очаква да имат дори лек спад в цените в края на годината. Очакваното намаление в международните цени на суровините през целия прогнозен период ще забави базисната инфлация, както и нейните компоненти, а именно неенергийните промишлени стоки и услугите. Поради прогнозираното нарастване на вътрешното търсене обаче, както и на разходите за труд, двете групи ще формират съществен принос към общата инфлация в страната. През февруари индексът на потребителските цени бе нагоре нагоре с 16 на сто спрямо същия месец на 2022 г.
През 2023 г. се очаква дефицитът по текущата сметка на страната да остане около 0,7 на сто от БВП без значителни изменения при отделните компоненти.
Номиналните растежи на износа и на вноса на стоки и услуги ще бъдат почти изравнени, но темповете ще се забавят съществено спрямо 2022 г. поради започналия спад на международните цени и очаквания ограничен растеж на търговията в количествено изражение. При търговията със стоки, изпреварващото нарастване на реалния внос спрямо износа ще бъде компенсирано от положителни условия на търговия.
Търговският дефицит ще се повиши в стойностно изражение, но ще има подобрение като относителен дял, поради по-силното номинално нарастване на БВП. Очакваното забавяне на икономическата активност в основните ни партньори и низходящата динамика в цените ще се отрази и в по-ниски растежи на приходите от туристически и транспортни услуги. Излишъкът по статия „Услуги“ ще се понижи като процент от БВП. Общото салдо при стоките и услугите ще остане положително, при отрицателен баланс по доходните статии.
През първите два месеца на 2023 г. растежът на кредита за частния сектор остана относително висок (12,4 на сто в края на февруари). До края на годината темпът му ще се забави, като това ще се случи едновременно при вземанията от предприятия и от домакинства. Влияние за това ще окажат забавянето на икономическия растеж, очакваното повишаване на лихвените проценти по кредитите, в резултат на преноса на паричната политика на ЕЦБ, както и в по-малка степен на влизането в сила на по-високите нива на антицикличния капиталов буфер, определени от БНБ. Общо вземанията от неправителствения сектор ще нараснат с 9 на сто, смятат във финансовото министерство.
Експертите на финансовото министерство са разработили и алтернативен, по-неблагоприятен сценарий за икономиката на страната. Повече от година след началото на войната на Руската федерация в Украйна международната икономическа обстановка остава несигурна и трудно предвидима, посочват от ведомството.
