Куаме Братуейт, известен като фотографа на движението „Черното е красиво“, почина на 85 години в началото на април. Той е известен с това, че помогна да се определи естетиката на движението „Черното е красиво“, заформило се през 1960 година и продължаващо да набира почитатели и до днес.
Неговият син – Куаме Братуейт младши, съобщи за смъртта на баща си в пост в “Инстаграм”, която гласеше: „Дълбоко съм натъжен да споделя, че моят “Баба” – патриархът на нашето семейство, нашата скала и моят герой, почина“.
През последните години към работата на Братуейт имаше отново голям интерес от страна на куратори, историци и колекционери. Доказателство за това бе първата му голяма институционална ретроспекция, организирана от фондация Aperture през 2019 г. в Културен център Skirball в Лос Анджелис. Малко по-късно фондацията започна да обикаля с нея из всички щати.
Братуейт е роден през 1938 г. в семейство на имигранти от Барбадос, в наречения от него „Народна република Бруклин“ в Ню Йорк. Когато е на 5-годишна възраст семейството му да се премества в Харлем, а след това в Южен Бронкс. Братуейт посещава училището за индустриални изкуства (сега Гимназия по изкуства и дизайн). В интервюта за T Magazine и Vice признава, че е бил привлечен от фотографията поради две обстоятелства. Първото – през август 1955 г., когато е на 17 години, Братуейт се натъква на брутална снимка, направена от Дейвид Джаксън на положения в ковчега Емет Тил – 14-годишно чернокожо момче, линчувано в Мисисипи, защото обидило бяла жена.
Второто обстоятелство било през 1956 г., когато той и брат му Еломбе участват в основаването на Африканския джаз Arts Society and Studios (AJASS). Тогава Братуейт забелязва млад мъж да прави снимки в мрачен клуб, без използване на светкавица и се вдъхновява от новите възможности.
Използвайки средноформатна камера на Hasselblad, Братуейт се опитва да прави същото, научавайки се да работи с ограничена светлина по начин, който прави сниманите хора да изглеждат по-въздействащо. Малко по-късно Братуейт разработва техниката на „тъмната стая”, чрез която обогатява и задълбочава въздействието на черната кожа във фотографиите си, усъвършенствайки практиката „тъмна стая” в апартамента си в Харлем. Братуейт продължава да снима джаз легенди през 50-те и 60-те години, включително Майлс Дейвис, Джон Колтрейн, Телониъс Монк и др.
„Искате да уловите емоциите и настроението, които те изпитват, когато свирят”, обяснява тайната си Братуейт пред списание Aperture през 2017 година.
В началото на 60-те години, заедно с останалите от AJASS, Братуейт използва своята фотография и организационна дейност, за да се противопостави съзнателно срещу европоцентричните стандарти за красота. Групата създава концепцията на Grandassa Models – млади чернокожи жени, които Братуейт би снимал, подчертавайки техните характерни черти и красота. През 1962 г. AJASS организира модно ревю “Естествено ’62”. проведено в клуб в Харлем, наречен Purple Manor, с участието на модели. Шоуто ще продължи да се провежда редовно до 1992 година. През 1966 г. Братуейт се оженва за съпругата си Сиколо – модел на Грандаса, която той срещнал на улицата предната година и попитал дали може да я снима. Двамата остават женени до края на живота на Братуейт.
През 70-те години на миналия век фокусът на Братуейт върху джаза се измества към други форми на популярната черна музика. През 1974 г. той пътува до Африка с Джексън Файв, за да документира тяхното концертно турне, като също заснема историческия „Битка в джунглата“ – боксов мач между Мохамед Али и Джордж Форман в тогавашната Демократична република Конго през същата година. По това време Братуейт снима още и Нина Симон, Стиви Уондър, “Слай енд дъ Фемили Стоун“ Sly and the Family Stone, Боб Марли, както и други музикални легенди.
През следващите десетилетия Братуейт продължава да изследва и развива своя начин на фотография, всичко през обектива на неговата естетика „Черното е красиво”. През 2016 г. той се присъединява към екипа на Philip Martin Gallery в Лос Анджелис и продължава да снима по поръчка през 2018 г., когато снима художника и стилист Джоан Пти-Фрер за „Ню Йоркър”.
През 2021 г. журналистът от T Magazine, който пише по повод ретроспективното представяне на Братуейт в Музея на изкуствата „Блантън“ в Остин, Тексас, отбелязва, че здравето на фотографа било толкова влошено, че той не можел да го интервюира за статията. В момента почитателите на Братуейт могат да гледат специална изложба, „Куаме Братуейт: Нещата, за които си струва да почакаш“ в Института по изкуствата в Чикаго, където тя може да бъде разгледана до юли 24.
