Международният валутен фонд предупреждава, че перспективата за глобалния стопански растеж през идните пет години е най-слаба за последните повече от три десетилетия и настоява държавите да загърбят икономическата фрагментация, предизвикана от геополитическото напрежение и да предприемат стъпки за повишение на производителността. Световният кредитор прогнозира, че глобалният БВП ще се увеличи с около 3% през следващия петгодишен период заради негативното въздействие на по-високите лихвени проценти, посочи в предварително подготвено изявление управляващият директор на институцията Кристалина Георгиева на 6 април във Вашингтон. Това е най-ниското средносрочно предвиждане за растежа от 1990-а насам и е под усредната петгодишна стойност от 3.8% за последните две десетилетия.
Глобалният БВП вероятно ще се повиши с под 3% през 2023-а, заявява Георгиева – очакване, което е в хармония с януарското предвиждане на МВФ от 2.9 процента. Според експертите на кредитора, растежът на 90% от напредналите стопанства ще се забави през тази година, защото затягането на паричната дисциплина ще охлади потреблението и икономическата активност в Съединените щати и еврозоната. Фондът планира да публикува по-детайлен анализ на Световната икономическа перспектива на 11 април в рамките на пролетните съвещания на организацията и на Световната банка.
Войната на Русия срещу Украйна влоши и без това напрегнатите отношения между Вашингтон и Пекин, задълбочи глобалната инфлация и предизвика гладна криза в света. Георгиева коментира, че при тези условия „силното възстановяване е илюзия“ и те увреждат „перспективите за всеки жител на планетата, особено на най-уязвимите индивиди и държави“.
Някои развиващи се стопанства демонстрират сила, особено в Азия, където Индия и Китай се очаква да имат около 50% дял в световното възстановяване. Нациите с нисък доход обаче се задушават от отслабващото потребление на стоките, които изнасят и равнището на живота в тях остава под това на развиващите се пазари. Бедността и гладът, които се задълбочиха по време на пандемията от коронавируса, се очаква да се влошават.
Въпреки неблагоприятните прогнози, високата инфлация изисква от централните банки да продължат да качват лихвените проценти докато натискът върху финансовата стабилност остане под контрол след последните трусове в банковия сектор в Съединените щати и Швейцария, посочва Георгиева. Тя добавя, че ако банковата система стане нестабилна, паричните стратези ще балансират много по-трудно между инфлацията и защитата на финансовия бранш.
На тазгодишната пролетна среща на банковия и финансовия световен елит във Вашингтон от 10 до 16 април делегатите ще дискутират множество наболели глобални предизвикателства – от непоносимите за обслужване дългови равнища на развиващите се страни до климатичните промени.
Острото послание на Георгиева идва ден след предупреждението на МВФ, че геополитическото фрагментиране, подхранвано от напрежението между Съединените щати и Китай, заплашва да навреди на глобалната икономика, като чуждестранните директни инвестиции и други капиталови потоци се насочват към равностойни блокове от държави. Тя повтори януарското предупреждение на Фонда, че дългосрочното търговско раздробяване, включително рестрикциите върху миграцията, капиталовите потоци и международното сътрудничество, могат да отнемат 7% от глобалния БВП – размер, еквивалентен на комбинирания годишен БВП на Германия и Япония. А пробивите в търговията на технологии биха нанесли загуби, еквивалентни на 12% от БВП на някои държави.
