Пекин е увеличил златните резерви на страната за пети пореден месец, разширявайки усилията на световните централни банки да подсилят вложенията си в скъпоценния метал. Народната банка на Китай е прибавила 18 тона злато през март, показват публикуваните на 7 април данни на уебсайта на институцията. С което общото количество на златните й запаси е достигнало около 2,068 тона след натрупаните в периода ноември 2022-а – февруари 2023-а 102 тона.
Държавите увеличават златните си резерви заради засилващите се геополитически рискове и високата инфлация. Търсенето от централните банки се е повишило за втора поредна година през 2022-а, а най-едрите купувачи през януари 2023-а са били Турция, Китай и Казахстан, по информация на Световния златен съвет.
Масовите покупки на Китайската централна банка са първите след десетмесечния период на натрупване на жълтия метал, приключил през септември 2019-а. Преди това, последната вълна от златни постъпления е завършила в края на 2016-а.
Цената на скъпоценната суровина достигна на 5 април до най-високата си стойност от март 2022-а след публикуваните по-слаби от очакваните икономически данни за Съединените щати. (Бел. ред. – секторът на услугите на страната е нараснал по-скромно от прогнозите на икономистите през март, а компаниите са разкрили по-малко работни места). Банковата криза и растящите тревоги за глобалния растеж стимулират търсенето на метала – едно от най-сигурните спасителни убежища при кризи.
Валутните резерви на Китай в края на март са достигнали 3.1839 трлн. щ. долара – с 50.7 млрд. долара повече отколкото към 28 февруари.
Междувременно, в края на седмицата, преди Великденските празници за католическия свят, скъпоценният метал поевтиня до 2007.91 щ. долара за тройунция в обедните часове на 7 април в условията на ниска ликвидност и малък брой пазарни играчи. Инвеститорите очакват свежи новини за пазара на труда в Съединените щати и за безработицата, които да дадат известни насоки за бъдещите парични маневри на Федералния резерв.
