Поетите през миналата година дългосрочни финансови ангажименти с Бюджет 2023 са огромно бреме за разходната му част, при все че вече изкристализира консенсусна подкрепа за дефицит от 3 процента. Тази задача е трудно изпълнима при наличието на твърдо поети разходи.
Сред тях е ръстът на минималната работна заплата, за която беше прието, че трябва да е половината от средната работна заплата за страната. Проблемът е, че тя вероятно ще бъде вдигната на 850 лв., което е лекият вариант. Такова увеличение от сегашното ниво – 780 лв. би коствало на хазната 750 млн. лева допълнителни разходи.
През последните години минималното възнаграждение за труд расте с 10-12% годишно при положение, че производителността на труда се покачва с не повече от 2% на година. Което означава предварително изяждане на ресурс за развитие. Едновременно с това средната работна заплата в публичния сектор е с около 220 лв. по-висока от средната в частния сектор. Такава ножица България не помни, а в останалите страни на ЕС е немислимо. Обяснението е в
перманентния предизборен популизъм,
с който се печели електорат.
Въвеждането на автоматизираното действие на Швейцарското правило за индексиране на пенсиите пък ще докара почти 13% повече разходи за тях през тази година.
В приходната част нещата също не са розови. Европейската комисия гласува данък “свръхпечалба” само за енергийните компании, но ние, като по-католици от папата, възнамеряваме да го разпрострем върху всички фирми по критерия „енергоемкост”. Така енергоспестяващите компании ще трябва да платят значително повече от получената държавна помощ, което ще се отрази на финансовите им резултати. Това предполага по-ниски данъци и осигуровки от тях в хазната.
Единствен изход отново остава рязането на капиталови разходи, което означава лоши пътища и социална инфраструктура. И минимален икономически растеж.
Икономиката ни ще забави растежа си до 1.8% тази година, показва пролетната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите.
Заради войната в Украйна е разработен и алтернативен сценарий, според който ръстът на брутния вътрешен продукт (БВП) по текущи цени може да се отклони в посока надолу с до 0,5 процентни пункта.
Още по-голям песимизъм лъха
от прогнозата на Световната банка. Според нея икономиката на България ще се забави значително през 2023 г. – до 1.5 процента от БВП ръст – в унисон с низходящата тенденция в еврозоната, но и след значително по-добър от прогнозите за 2022-ра икономически растеж от 3.4 процента.
Намаленото повече от два пъти темпо на растеж може да бъде допълнително забавено, ако не бъдат изпълнени реформите, които се изискват според етапите на националния План за възстановяване. Това би довело до замразяване или намаляване на предстоящите траншове, лишавайки страната от значителни ресурси.
Сценарият за развитие без реформи предвижда четири пъти по-бавен ръст на икономиката до средата на века, предупреждават още от Световната банка.
„Някой трябва да поеме отговорността за конструкцията на този бюджет“, казва икономическият съветник в БСК доц. д-р Щерьо Ножаров. Според него съществуват четири риска, които трябва да се имат предвид. Първият е геополитически – все още има два военни конфликта близо до България – в Сирия и в Украйна. Единият влияе на емиграционния натиск, а другият – на цените на горивата, храните и някои основни суровини. В допълнение ОПЕК изненадващо реши тази седмица да намали добива на петрол, което веднага ще повлияе на енергийните цени.
Вторият риск е политическия в България – вече две години се редуват правителства, но сега предстоят и местни избори. Т.е., ако сега не се състави кабинет, бюджетът ще е заложник на много по-голям популизъм, заради вота за местната власт.
Резултатът от политическата нестабилност рефлектира в третия риск – нереализираните реформи.
Рискове във фискалната и паричната политика формират четвъртата група.
На този фон макроикономическата прогноза започва да се обезсмисля със седмици.
Глътка оптимизъм обаче има.
Според бившия министър на икономиката Николай Василев бюджетите за 2020, 2021, 2022-ра трябваше да са без дефицит. Не виждам икономическа причина постоянно да имаме огромни дефицити и да говорим за финансова нестабилност. Не виждам причина евентуално ново правителство да не може да вкара бюджет без дефицит, казва той.
Василев даде и идея откъде могат да “се вземат” парите за това: “Дадохме 10 милиарда за ток за година, всяка година ли ще ги даваме? Магистралите и другата инфраструктура могат да се строят на концесии. Това са много милиарди. Бюджетът може да се балансира, ако има политическа воля”.
Но отчетлива политическа воля за спасяване на финансовата стабилност на държавата засега като че ли няма.
