Лазаровден е християнски празник празник, който носи името на Свети Лазар. Името Лазар е символ на здраве и дълголетие.
Лазар е бил приятел на Исус Христос. Когато умира, четири дни след неговата смърт той е възкресен. Бог казва „Лазаре, стани!“, и съживява Лазар, който излиза от гробницата си.
Лазаровден се празнува на осмия ден преди Великден. Поради това, че Великден се определя по лунния календар, а не по слънчевия, Лазаровден се пада всяка година на различна дата, но винаги в събота.
На този ден се изпълнява обичаят Лазаруване.
Това е славянски обичай, разпространен и в България, по традиция се практикува на християнския празник Лазаровден, в събота преди Цветница. Основен обред на празника е лазаруването – обичай с любовно-женитбен характер. Участват девойки над 12 години, наречени лазарки, лазарици. Младите жени берат цветя за венците, които ще оплетат за празника Цветница (на следващия ден). Момите са пременени в традиционни фолклорни носии. Те обикалят къщите на селото, пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, щастие и берекет. Стопанинът на дома ги дарява с яйца, пари, плодове и дребни подаръци. В миналото на Лазаровден момците от селото са поискали ръката на своята избраница.
Основните песни на Лазаровден са благослов за здраве, плодородие и благополучие на дома. Но и тук, в къща където има ерген или мома за женене, в песните се вмъкват и любовно-женитбени мотиви.
Празникът носи пролетно настроение и се очаква с нетърпение както от участничките, така и от жителите и гостите на селата и градовете. Вярвало се е, че мома, която не е лазарувала, не може да се омъжи. Затова е било задължително всяко момиче от селото да лазарува.
Лазар (Лазар – на иврит Елиазар – буквално „Бог ми помага„) е персонаж от новия завет.
Лазар е роден през 3 г. във Витания Според Евангелието от Йоан е брат на Марта и Мария. Исус го възкресява четири дни след смъртта му (Йоан 11:1 – 45). След Възкресението Христова, Лазар бил принуден заради преследване да напусне Юдея и да се пресели на остров Кипър през 37-38 г., където скоро апостолите павел и Варнава през 45 г. го правят първия епископ на Китион (днес Ларнака). Той служи като епископ в Кипър 18 години. След възкресението той живее тридесет години и умира в Кипър през 63 година.
