След Воскресение Христово най-после ще тръгне някаква бюджетна процедура. И като всяка нормална такава, ще започне с промените в данъчните закони. Не за друго, а защото от тях зависи приходната част.
Националният съвет за тристранно сътрудничество ще проведе извънредно заседание веднага след Великденските празници, за да обсъди “данъчните” предложения, внесени от служебния финансов министър Росица Велкова.
Едно от тях е въвеждане на
извънреден еднократен корпоративен данък върху свръхпечалбите,
наречен солидарна вноска. Марката е временна и ще се отнася за свръхпечалбите, генерирани от 1 юли до 31 декември 2023 година.
Миналата седмица, в Комисията по бюджетна политика към Тристранния съвет, бизнесът, синдикатите и финансовото министерство не постигнаха съгласие за промените в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). А една от най-дискутираните теми се оказа точно въвеждането на 33-процентната солидарна вноска за свръхпечалбите.
От Асоциацията на организациите на българските работодатели се обявиха категорично против мярката и настояха тя да бъде оттеглена с аргумента, че е
негативен сигнал към инвеститорите и предпоставка за влошаване на бизнес средата.
Мощно рамо им удариха синдикатите. Според КТ “Подкрепа” подобен еднократен данък няма да реши проблемите на фиска, защото съществуват реални възможности за избягването му. Затова синдикатът предлага промяна в Закона за корпоративното подоходно облагане, според която за малките и средните предприятия данък печалба се запазва на сегашното ниво от 10%, но за големите компании данъкът да стане 20 на сто.
При така очерталото се отхвърляне на тази непазарна бюрократична мярка,
новото депутатство едва ли ще се осмели да я подкрепи.
Но, за да балансира приходите, ще му се наложи да подкрепи:
– отмяната на намалената ДДС-ставка за ресторанти, фитнеси и туристически услуги,
– промените в Закона за ограничаване на плащанията в брой,
– мерките в областта на фискалния контрол на стоки с висок фискален риск и други.
Тоест – да се нагърби с все непопулярни мерки, които рано или късно удрят по имиджа. Е, с едно наум, разбира се, защото едва ли някой ще откаже да застане под развятото знаме за 3% бюджетен дефицит през 2023 година.
В предишните парламенти, които не можаха да излъчат редовно правителство,
видяхме пълната загуба на икономически разум.
Това влоши в голяма степен финансовата стабилност на държавата, така че по-нататъшните рецидиви трябва да бъдат спрени.
В този дух се изказа бившият финансов министър Милен Велчев. „При липса на парламентарно мнозинство и ако пак тръгнем към нови избори, моята препоръка е да продължим със стария Бюджет, а да не се приема нов”, каза той.
Велчев подчерта, че има нужда от нов държавен бюджет. “Има съществени проблеми, идващи от липсата на бюджет, но три пъти по-сериозни проблеми ще се създадат, ако бъде гласуван по неразумен начин нов такъв”, поясни още бившият финансов министър.
А проблемите вече крещят. На база на предварителни данни се очаква бюджетното салдо по консолидираната фискална програма към края на март 2023 г. да бъде
дефицит в размер на 690 млн. лева.
Минусът набъбва, защото за първите два месеца на тази година той беше 250 млн. лева.
Според икономистът от ЕКИП Георги Вулджев, няма да видим бюджет, изготвен от новия парламент. А най-реалистичният вариант е да бъде прието предложението на служебното правителство.
“Във фискално отношение ситуацията прогресивно се влошава, затова е добре да няма предизборно свързани спекулации с бюджета. От 2020 година насам няколко парламента приеха бюджети с неблагоразумни фискални политики, особено в сферата на разходите. Ако искаме да гарантираме фискална стабилност в идните години, има нужда от замразяване на разходи в бюджета. В този смисъл е рисково поставянето на бюджета като политически заложник в договорки”, категоричен е той.
Трябва да се намери начин за
овладяване на основния източник на фискални рискове в момента
– ръста в държавните разходи,
“Не можем да си позволим допълнителни нови харчове, които ще ни увеличат дефицита. Няма как да очакваме и същия ръст от данъчните приходи. Голямото възстановяване на икономическата активност след пандемията вече премина. Няма откъде да дойде нов прилив на приходи, толкова съществен, какъвто видяхме през миналата година. В краткосрочен план е важно да не се гласуват нови крупни разходи, особено за социални плащания. Колкото е възможно да се ограничат вече гласуваните разходи – кризисните помощи”, предупреждава Вулджев.
Перманентната предизборна среда обаче диктува нови щедрости. Както и подкрепящи ги плаващи мнозинства, които идват и си отиват като комети. А след тях остава мъглявината от все по-задълбочаващи се проблеми.
