С неизбирането на председател на Народното събрание днес (сряда, 12 април), депутатите показаха, че не са мръднали на йота от поведението си и продължават да робуват на червените линии от миналия парламент. Тогава изборът на парламентарен шеф продължи три дни. Очевидно те отново ще ни прожектират филм, който вече сме го гледали, а оптимизмът, че този път може да бъде излъчено някакво редовно правителство, бързо започна да се топи въпреки заявките на лидерите в програмните им речи.
На старта на новия парламент, шестте политически формации очертаха кои са най-важните им приоритети. Резултатите от изборите за 49-ото Народно събрание задават редица възможности – както за изход от политическата криза, така и за затъване в нея, заяви в декларация от парламентарната трибуна председателят на ПГ на ГЕРБ-СДС Десислава Атанасова.
“Резултатите показват и единствения изход от настоящата ситуация и той е възможен, само ако с взаимно уважение от партиите се постига съгласие по важните въпроси за страната и
възстановяване на политическия диалог.
Всеки, който не се съобразява с резултата, ще загуби не само избирателите, но и перспектива в политическия живот на страната”, предупреди тя.
От името на коалиция “Продължаваме промяната – Демократична България”, един от лидерите й – Кирил Петков, заяви, че е крайно време – след толкова безуспешни опити – българският парламент най-сетне да заработи.
Той открои основните приоритети, сред които подпомагане на земеделието, малките и средни фирми, влизането на България в Шенген, приемането на антикорупционно законодателство, приемането на бюджет, качествено медицинско обслужване.
Избирателите, независимо, че гласуват за различни политически сили, са обединени отново около тезата, че
нито една политическа формация не трябва да управлява самостоятелно,
заяви от парламентарната трибуна председателят на ДПС Мустафа Карадайъ.
Според него посланието на народа е ясно – политиците да седнат на масата на преговорите и да започнат да си говорят. Той подчерта, че от ДПС са приели изборите като възможност за диалог, насочен към бъдещето на България, както с избирателите, така и между политическите партии.
“Народното събрание трябва да е решението на проблемите, а не част от тях, от “БСП за България” ще положим усилия това да се случи”, заяви лидерът на БСП Корнелия Нинова. Тя отбеляза, че социалистите ще се съсредоточат върху няколко задачи. Като първа от тях, Нинова открои бюджета за 2023 г. който
трябва да е социален и да не крие рискове за финансовата стабилност.
“Няма да подкрепим бюджет, който увеличава данъци, замразява доходи и отнема социални придобивки”, заяви лидерът на БСП. Тя посочи като много важни законите, тясно свързани с Плана за възстановяване и устойчивост, въпросът за Шенген, въпросът за войната и мира. И препотвърди позицията на БСП за неутралитет на България по отношение на войната в Украйна и намиране на мирно решение.
“Има такъв народ” ще взема практични решения, подкрепяйки всяко действие в полза на българските граждани, заяви от името на парламентарната група Ивайло Вълчев. По думите му
проблемите на страната не са партийни, а национални.
За ИТН е важно максимално бързото приемане на България в Шенген, завършване подготовката за членството в еврозоната и максимално бързото приемане на законите, свързани с Плана за възстановяване и устойчивост, добави Вълчев.
Така тези политически сили демонстрираха някакво уж желание новият парламент да заработи и да започне да решава проблемите на хората. Очертаха се и някои общи приоритети, които биха могли да станат основа за разбирателство. Разбира се, някои от лидерите не пропуснаха да подчертаят и различията си с останалите.
Единствено председателят на “Възраждане” Костадин Костадинов очерта пет приоритета, по които са готови да разговарят с всички политически сили в парламента, но които
коренно се различават от заявките на останалите.
По думите му техните избиратели са ги пратили в Народното събрание „да запазим българската финансова независимост, да не допуснем вкарване на държавата във войната в Украйна, да предоговорим отношенията с Европейския съюз, да не допуснем фалит на държавата и винаги и навсякъде да защитаваме българския национален интерес”.
Така, след първоначалните изявления на лидерите се породи някаква крехка надежда, че най-после е възможно политическите сили да са си взели някакви поуки и да съставят някакъв вид правителство – с ясни задачи и времеви хоризонт.
Тази крехка надежда обаче
рухна веднага, след като не бе избран председател на парламента.
Позиция, която по неписани правила и традиция в демократичните държави, се полага на политическата сила с най-много депутатски мандати.
Случи се вече баналното. Вместо процедурата да тръгне гладко, народните представители отново затънаха в тресавището на ината и партийния си егоизъм. И започнаха да предлагат дори екзотични идеи – за ротационно председателство между двете най-големи парламентарни групи – ГЕРБ-СДС и „Продължаваме промяната – Демократична България”, например.
Общо взето от първите действия (на думи друго впечатление се създава) става ясно, че опцията шести предсрочни парламентарни избори за две години е по-близка, отколкото
какъвто и да е опит за създаване на кабинет и поемане на отговорността
за управлението на страната.
“Не съм оптимист за правителство, излъчено от 49-ото Народно събрание. Желанието за диалог е силно ограничено”, коментира първия пленарен ден политологът Александър Димитров, преподавател в УНСС. По думите му, от изказванията на политическите лидери в парламента се създава усещане за разширена предизборна обстановка.
“Те твърдят, че имат допирни точки, но за тези допирни точки трябва да се изрази воля за диалог при определени условия. Липсва политическо лидерство в неговите две функции – организираща и стратегическа”, посочи още Димитров.
“Погрешно е
да настъпваш една и съща мотика два пъти,
без да държиш сметка за законите на физиката.” Това каза бившият председател на Народното събрание Михаил Миков, който беше и лидер на БСП.
Според него обаче въпросното “второ настъпване” на мотиката вече се е състояло, защото всички се кълнат, че искат парламентът да функционира, но никой няма сили да “прекърши” интересите си и да бъде избран председател на Народното събрание.
“Абсурдно е да се обвинява президентът във всички земни грехове, а в същото време парламентът да не може да се конституира и да започне същинска работа”, изтъкна Миков. По думите му,
като че ли егото и тънките сметки избиват на първо място
пред интереса на обществото парламентарната ни система да функционира нормално.
Предложението на ПП-ДБ за ротационно председателство – както на парламента, така и на водещата правна комисия – Миков определи като “предложение за нелепа сделка”, защото не е ясно колко ще продължи парламентарния мандат и през колко време ще се ротират двете председателства.
“Шансовете за нови избори нарастват”, обобщи Михаил Миков и прогнозира, че личните отношения ще продължат да доминират в българската политика.
