Виолина Маринова, председател на Управителния съвет на Фондация „Атанас Буров“
Уважаема госпожо вицепрезидент, уважаеми дами и господа, скъпи колеги!
За мене е удоволствие да поздравя издателите на вестник „БАНКЕРЪ“ и понеже разбрахте, че аз вече над 50 години работя в банковата система – няма как да не съм присъствала при започването и старта на вестник „БАНКЕРЪ“. Разбира се, трябва да отдам почит на госпожа Бистра Георгиева, която, за съжаление, вече не е между живите, но тя постигна много – с много труд, с много усилия, с много нерви, но успя да запази вестника. Който е професионален вестник – ние винаги сме работили съвместно – като казвам „съвместно“ – да не си помислите, че има някакъв заговор – просто работихме заедно, за да можем да изясним всички наши становища по различните въпроси, които дискутирахме, така че да бъдат предадени към нашите клиенти и към обществото – правдиво, честно и почтено.
Много трудни времена минаха – няма да се спирам на всички декади, през които минахме заедно с вестник „БАНКЕРЪ“ – като започнем от създаването на търговските банки от клоновете на БНБ и преминем към хиперинфлация, деноминация, фалит на банките, окрупняване на банките и приватизация на банките.
Много трудности и препятствия преодоляхме, но се справихме успешно – защо? Защото бяхме единни, защото бяхме колегиални, независимо от конкуренцията, която я има. И конкуренцията не е лошо нещо – защото аз съм работила и в миналия век, когато нямаше конкуренция и не беше толкова интересно. Днес банковата система е много по-различна – особено след пандемията. Клиентите започнаха да работят сами – дигитално, малко или много банковата система се промени. Но, като се замислим, дигитализацията отново я създават хора – което ни довежда до мисълта, че най-важното нещо са хората. Трябва да имаме отношение към тях, да подпомагаме младите хора и да им вдъхваме доверие. Не на последно място вестник „БАНКЕРЪ“ всяка година присъждаше приз „Банкер на годината“, което беше едно морално удовлетворение за всеки един от нас – затова, че е забелязан неговият труд, неговата банка. Аз съм няколко пъти носител на приза на „БАНКЕРЪ“ и съм им много благодарна.
Няма да ви обременявам с повече приказки – мога много, много да ви разказвам, но искам да пожелая на вестник „БАНКЕРЪ“ – както днес в деня на космонавта – да летят все нагоре и правдиво да предават цялата информация от банковата система към обществеността, за да се запазва доверието на клиентите на банката. Доверие трудно се постига и много лесно се губи. И както казват: „Муха и банка се убиват с вестник“ – много ви моля да се съобразите с това. Пожелавам ви весели Великденски празници.
