България губи по 1.5 млрд. евро приходи от културен туризъм

Казанлъшката гробница разкри тайните си - Тракийският владетел Ройгос и неговата съпруга

По около милиард – милиард и половина евро годишно България губи от липсата на държавна политика в областта на културния туризъм и това хронично продължава вече тридесет години. Проблемът идва от това, че държавата не управлява своята културно-историческа собственост, съответно не знае за нейното съществуване и не отделя необходимите средства за тази своя собственост, за да подпомогне местните икономики и да създаде нови работни места. Това отбеляза в интервю за БТА директорът на Института за анализи и оценки в туризма Румен Драганов в навечерието на Международното туристическо изложение „Културен Туризъм 2023“, което започва във Велико Търново на 20 април.

Освен това, от близо 6 млрд. лева годишни приходи от туризъм в България статистиката не може да каже колко са тези от културен туризъм. Но въсъщото време, съществува погрешно разбиране, че 70 на сто от паричните постъпления в сектора идват от морски летен рекреативен туризъм и 20 на сто от зимен ски туризъм, коментира още Драганов. 

Според аксперта, това се случва поради пълното неразбиране какво е „културен туризъм“, който освен това е целогодишен, а не сезонен. Драганов дава примери с Варна и Бургас. За нас те са летни дестинации, но не виждаме, че във Варна има опера, филхармония, театри, музеи и много публична държавна собственост при толкова много празни места за настаняване, като същото се отнася и за Бургас. Според Драганов, ако мислено махнем морето от тези градове, ще видим, че става дума за две европейски културни дестинации за целогодишен туризъм, каза експертът. Те обаче, както и много други места, свързани с публичната държавна собственост в туризма, нямат поддръжка и реклама от страна на държавата за привеждане на паметниците в ред в съответствие със световните стандарти за туризъм и не се развиват в тази посока. А това е илюстрация само на част от загубите на приходи за страната от този сегмент, подчертава експертът. И другият куриоз, според Драганов. В активните летни месеци морските градове се насищат с културни събития, вместо да се изместят в крилата на сезона и активизират пролетта, есента и зимата. 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

This poll is no longer accepting votes

Одобрявате ли въвеждането на нов стандартизиран скрининг за проследяване на развитието на децата от ранна възраст?

Подкаст