През 2022-ра годишният общ доход средно на човек от домакинство е 9008 лв. и нараства с 16.9% спрямо 2021 г., показват данните на Националния статистически институт. В същото време българските домакинства са изразходвали 8389 лв. средно на лице, което е с 19.1% повече в сравнение с година по-рано. Разликата е 2.2 процента. Откъде ли идва?
Това, че харчим повече, отколкото получаваме, вече не е новина, а дълголетна традиция. Тя започва още от далечната 2008-а. Има малко прекъсване – от 2016-та до 2018 г., когато сме започнали да спестяваме средно по около 5% от доходите си и по този показател тогава се нареждаме на 18-то – 20-то място в ЕС. След този период безогледното харчене над „позволеното” продължава. „Веднъж се живее!”, нал’ тъй?
Как го правим този фокус ли?
Откъде идват тези средства, които правят възможно харченето да превишава имането?
Първото, което ни идва на акъла е, че отрицателните стойности се получават най-вече заради изтеглените заеми. Миналата година е показателна – интересът към така наречените бързи кредити е рекордно висок. Вземанията по заеми на дружествата, предлагащи подобни услуги, нарастват със 725 млн. лева на годишна база до общо 4.42 млрд. лева. Това представлява ръст от 19.6% спрямо последното тримесечие на предишната 2021-ва.
Притеснението в случая е, че финансирането идва не от банките, а от компаниите за бързи кредити. Голяма част от хората успяват да покрият задълженията си, но не е малък броят и на тези, които влизат в спиралата на задлъжнялостта. Наказателните лихви при бързите кредити са огромни, дългът набъбва, прехвърля се на колекторски фирми, а те започват да тормозят и заплашват хората. Към края на декември 2022 г. размерът на необслужваните кредити възлиза на 302.7 млн. лева или 6.8% от всички вземания по кредити. Увеличението спрямо края на 2021-ва достига 6.7% (+19 млн. лева).
Другото обяснение се нарича „сива икономика”. Оценявана на 33.1% от официалния БВП, сивата икономика у нас е най-голямата в Европа. Това показва проучване на Департамента за икономически и научни политики и политики за качество на живот, проведено по искане на комисия от европарламента.
Ако след икономическата криза от 2008-2009 г. делът на неформалната икономика в европейските държави постоянно намалява, то през последните три години, в контекста на избухването на пандемията и войната в Украйна, той значително се е увеличил.
Според най-новите изследвания равнището на сивата икономика в нашата страна е намаляло от 2003-та, когато е било 35.9%, до 29.6% през 2017 г., но през 2018-та започва да се покачва отново, за да достигне 32.4% през 2021 г. и 33.1% през 2022-ра.
Представителите на българския бизнес обаче не са съгласни с европейските констатации. “Данните на Европейския парламент за сивата икономика в България не са окончателни и не са измерени, те показват прогноза за 2022 г., направена през януари 2022 г.”, казва председателят на АИКБ Васил Велев.
„Според нашите данни сивата икономика в България е около 22 процента. Не е малко, пак е сред най-високите в ЕС”, допълва той.
Секторите, в които има най-много сива икономика, са услугите, селското стопанство, търговията, туризма, строителството.
Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика уточнява, че европейското изследване е за “недеклариран труд” и е важно “да се прави ясна разлика между това определение за сива икономика и това, което много хора си представят като доходи от престъпна дейност”.
По думите му “В почти всички споменати сектори, може би с изключение на селското стопанство, хората имат някакъв трудов договор или са осигурени на някакво друго основание, но не декларират целия труд и следователно не декларират целия доход. Типичният случай е осигуряване на минимума, а всичко отгоре по възможност е в брой и без договор и документи и следователно без плащане на данъци и осигуровки”.
Същото важало и за работното време, особено в сферата на услугите и туризма – работи се един работен ден, а реално се полага повече труд.
