Европейската комисия предлага да се улесни процеса по разформироване на малки и средно големи банки – част от усилията на Брюксел да изведе от задънената улица преговорите за изграждане на по-тесни банкови връзки в региона. Основното предложение е да се ползват средства от националните фондове за застраховане на депозитите, за да се запълнят дупките в кредиторите, които нямат достатъчно резерви. Целта на мярката, включена в публикувания на 18 април пакет от реформи, е да се ограничат каквите и да било щети за данъкоплатците или за спестяванията на клиентите.
Европа е подготвила новите правила за разпределение на разходите за банковите фалити, за да избегне повторение на финансираните от данъкоплатците спасителни действия след финансовата криза от 2008-а. Още повече, стриктната рамка за разформироване на колабирали кредитори, съгласно която незастрахованите депозанти със спестявания над 100 хил. евро може да бъдат принудени да поемат част от загубите, не работи добре на практика. Просто защото по-дребните кредитни институции нямат възможностите на по-големите банки да поемат загубите и някои държави заобикалят правилата. Предложението на ЕК е националните фондове за гарантиране на депозитите, които са финансирани от банките, да помогнат на кредиторите, които нямат достатъчно собствен капитал и дългови инструменти за ликвидиране.
По новите правила се работи от години, но последните трусове в Съединените щати, предизвикани от фалитите на три по-дребни банки и спасителната акция за швейцарската „Креди Сюис груп“, наложиха по-стегнат график.
„Виждаме как са се променили нещата в глобалната банкова система през последните месеци, така че е време да действаме и да проучим как да постигем напредък в бъдеще“, коментира Паскал Донаху – председател на групата на финансовите министри на страните от еврозоната. Донаху добавя, че последните предложения на ЕК могат да са крачка по пътя за постигането на по-амбициозни цели за засилване на банковия съюз, включително чрез създаването на обща схема за гарантиране на депозитите в блока на еврото. Тази мисия е твърде спорна, защото някои държави, на първо място Германия, са разтревожени, че спестяванията на техните клиенти ще бъдат използвани за покриване на загубите в кредитори на други страни.
„Предложението ни е да позволим на тези схеми да се включат във финансирането, необходимо за прехвърлянето на всички депозити – гарантирани и негарантирани – от фалирала към здрава банка“, обясни на репортерите Валдис Домбровскис – изпълнителен заместник председател на ЕК. Той допълва, че „мостовият механизъм“ може да е по-ефективен и евтин начин за справяне с банкови кризи и за защита на депозантите отколкото варианта да им се плаща след колапса на кредитора.
Дежурните скептици обаче предупреждават, че Брюксел трябва да е много внимателен при предоставянето на „закрила“ на банки, чиито фалити няма да застрашат финансовата стабилност на блока. Маркус Фербер – член на Европейския парламент от Германия, който е в икономическата комисия, отбелязва, че някои страни от общността имат добре работещи институционални системи за защита, които ЕС „не трябва да подкопава“
