„Докато всички говорят за бюджет, ние работехме“ – започна представянето на проектобюджета за оставащите месеци от 2023 г. служебният премиер Гълъб Донев на пресконференция в сградата на Министерския съвет.
Той посочи, че първоначалната цел била от кабинета му да предложат проектобюджет с постигане на бюджетно салдо с дефицит от 3% от БВП, така че той да отговаря на критериите на Пакта за стабилност и растеж. За да се постигне подобен дефицит и то без да се орязват социалните разходи, служебното правителство подготвило пакет от мерки в данъчното законодателство, сред които възстановяване на намалените ставки на ДДС и така нареченият данък свръхпечалба.
Въпросният пакет от законодателни мерки бил предложен през март, така че политическите партии да имат възможност да се запознаят с него и да го обмислят.
Тази седмица обаче, когато двете най-големи политически коалиции – ГЕРБ-СДС и „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ обсъдили своите виждания за бюджета за 2023 г., станало ясно, че те не подкрепят промените в данъчното законодателство, предложени от служебното правителство. Подобни позиции застъпили и другите парламентарно представени партии, уточни Донев. Ето защо според него внасянето на проектобюджет с 3% дефицит би било с предизвестен финал.
„Когато става въпрос за парите на държавата, не можем да си позволим действия на инат“, подчерта служебният премиер.
След това той обясни, че в амбицията си да изработят бюджет на държавата с дефицит от 3% той и екипът му били водени от убеждението, че българските граждани и българският бизнес не трябва да понасят тежестта на нов дълг.
Но след като са видели, че политическите сили няма да подкрепят подобен вариант с 3% дефицит и промени в данъчното законодателство, от служебния кабинет предлагат законопроект за бюджет за 2023 г. с дефицит от 6.4% от БВП, който в номинално изражение представлява почти 12 млрд. лева.
С него няма да последва промяна в данъчната политика, подчерта служебният министър на финансите Росица Велкова. При това положение обаче ще бъде необходимо да се изтегли нов дълг в размер на 13.7 млрд. лева, като в края на 2023 г. размерът на дълга ще достигне 46.8 млрд. лева или 25.3% от БВП, предупреди Росица Велкова.
Тя обясни, че при запазване на действащото законодателство приходите по консолидираната фискална програма спрямо актуализираната програма за 2022 г. бележат номинален ръст от 6.1 млрд. лева, а разходите ще се увеличат с 11.8 млрд. лева, което ще доведе до допълнително влошаване на дефицита с 5.6 млрд. лева.
Като относителен дял от БВП приходите са 35.7% за 2023 година, обяви Росица Велкова и подчерта, че събираемостта на данъчните приходи е висока, като за първото тримесечие на 2023 г. тя се е увеличила с 20.1% спрямо същия период на предходната година.
В същото време, по думите на Велкова, въпреки въвеждането на намалени данъчни и акцизни ставки и увеличението на прага за регистрация по ДДС въпросната висока събираемост не е достатъчна, за да осигури финансирането на ръста на разходите.
След това финансовият министър обяви кои мерки в сферата на политиката по доходите са отразени в проекта на бюджет:
-включено е увеличението на минималната работна заплата от 1 януари от 719 лева на 780 лева;
– предвидено е увеличение на разходите за персонал с 10% за всички бюджетни структури, при които заплатите не са актуализирани през 2022 година.
-за предучилищното и училищното образование са осигурени 545 млн. лева, от които 465 млн. лева са за възнаграждения на педагогическия персонал с цел те да достигнат до 125% от средната работна заплата.
По отношение на пенсионната политика – по силата на действащото законодателство всички пенсии ще се актуализират с 12% от 1 юли, като в резултат на това разходите по това перо по бюджета на ДОО ще нараснат с 3.7 млрд. лева спрямо 2022 година.
За усвояването на европейските средства за 2023 г. от екипа на министър Велкова са предвидили 2.4 млрд. лева за окончателни разплащания по стария програмен период за 2014 г. -2020 г. с оглед парите да не бъдат загубени.
„Следва да се има предвид, че натиск оказва и слабото усвояване на средства през 2022 г. по Плана за възстановяване и устойчивост поради неговото забавяне“, обърна внимание Росица Велкова.
Ето защо в проектобюджета за инвестициите по ПВУ са предвидени 1.4 млрд. лева. Освен това и разходите в Националния фонд за 2023 г. ще нараснат с 2.2 млрд. лева.
В края на изказването си министър Велкова подчерта, че служебното правителство напълно приема бюджет с дефицит в рамките на 3%, който да е в съответствие с критериите от Маастрихт и да не натоварва българските граждани и бизнес с изплащането на висок размер на дълг.
Ето защо към мотивите на законопроекта за бюджет от МС са предложили разнообразни приходни и разходни мерки, целящи дефицитът отново да може да бъде поставен в рамките на 3 процента.
За финал министър Велкова предупреди, че е опасно да се правят спекулации по отношение на събираемостта на приходите и че не бива да се допуска хазартно отношение към публичните финанси на държавата, защото цената ще я плаща цялото ни общество. Ето защо тя подчерта, че екипът на Министерството на финансите е на разположение на народните представители за отразяване на приемливите за тях възможни корекции.
