ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

Новият лауреат на Pritzker: Архитектите са станали продукти

Този месец стана известно името на лауреата на наградата Pritzker за 2023 година. Това е най-престижната световна награда в областта на архитектурата. Получи я британецът Дейвид Чипърфийлд. Освен архитектурните достойнства на творбите му журито отбеляза стремежа на Чипърфийлд във всеки проект да отдели специално внимание на екологичната устойчивост и на социалната справедливост. Самият лауреат обяви, че е шокиран от награждаването си и призна, че до ден-днешен не се е избавил напълно от синдрома на самозванеца.

Дали не хитрува? Кое е особеното на творческия метод на Дейвид Чипърфийлд и какво мисли той за изграждането на лична марка на архитекта?

„Сградите му винаги се отличават с елегантност, сдържаност, усещане за постоянство, а също с добре организирана композиция и изискани детайли. Всеки процес излъчва яснота, оригиналност, изискана контекстуалност и уверено присъствие. В епохата на прекалената комерсиализация, на свръхдизайна и прекалените размери той винаги постига баланса между съвременния минималистичен архитектурен език и свободата на изразяване, между абстракцията и строгата елегантност” – се посочва в решението на журито на Pritzker Prize за 2023-а година.

„Не притежавам вродени творчески таланти на нивото на архитекти като Ренцо Пиано или Франк Гери. Така че в този смисъл се чувствам малко неистински. Често обсъждам това с жена си, не вярвам, че съм чак толкова талантлив архитект, може би просто съм по-упорит. Решителността и целеустремеността могат да компенсират таланта – споделя Чипърфийлд в интервю, няколко години преди да бъде награден. Затова, когато той нарича получаването на наградата голяма изненада и изключителна чест, едва ли може да бъде заподозрян в кокетство.

Чипърфийлд обясни присъдената му престижна награда с факта, че тази година журито е решило да отличи не само архитектурните характеристики на сградите на лауреата, но и приноса на архитекта за решаване на екзистенциалните проблеми на съвременното общество.

„Всички наши действия трябва да се оценяват не от икономическа гледна точка, а от гледна точка на тяхното социално и екологично въздействие“, добави той.

Чипърфийлд защитава своя оригинална позиция по редица други фундаментални въпроси: той вярва, че красотата трябва да се търси в нормалността, културата не трябва да стимулира потреблението, а притежаването на жилище трябва да се смята за неотменимо социално право на всеки човек.

Новият носител на наградата Pritzker е завършил архитектура в Kingston School of Art и Architectural Association School of Architecture в Лондон. След това от 1980 г. до 1985 г. е работил при архитекти като Дъглас Стивън, Норман Фостър, Ричард Роджърс. Едва след това е основал свое собствено архитектурно бюро, което към днешна дата вече е построило повече от 100 сгради по целия свят.

Въпреки че повечето от тези проекти са жилищни и търговски сгради, Дейвид Чипърфийлд е най-известен със строителството и обновяването на обществени сгради и културни институции. Това не е изненадващо, като се има предвид как той се отнася към изграждането на лична марка: „Архитектите са се превърнали в продукти. А продуктите трябва да се различават един от друг. Следователно те се профилират, формират и представят като съревнование, изява и противопоставяне на творчески индивидуалности. В известен смисъл техният автограф е част от марката и следователно от техния корпоративен и търговски успех. По някаква причина се смутих или поне го сметнах за контрапродуктивно. За мене архитектурата е по-важна от архитектите.”

С какво се характеризира архитектурата на Дейвид Чипърфийлд? Ще изброим няколко негови ключови проекти.

River and Rowing Museum (Музеят на реката и гребането, в град Хенли), Великобритания (1997 г.)

Този музей е първият значим проект на архитекта, реализиран във Великобритания. Намира се в град Хенли, на брега на Темза. Сградата се състои от два отделни архитектурни обема, които са свързани с мост от стъкло и бетон. Фасадите са облицовани с необработени дъски от зелен дъб, препратка към традиционните английски дървени хамбари. На долните етажи има големи площи с панорамно остъкляване, а в основата са изградени бетонни колони, предвидени за случаи на покачване на нивото на водата.

Museo Jumex (Музеят “Джумекс” в Мексико), (2013 г.)

В основата на тази художествена галерия също е издигнат постамент и се извисяват 14 колони, но в случая решението е продиктувано от други мотиви – така архитектът е създал публично пространство в приземната част на сградата, което да стимулира социалната активност и да привлича посетители. А оригиналният „трионообразен“ покрив с прозорци допринася за оптималното осветяване на изложбеното пространство.

Inagawa Cemetery Chapel and Visitor Center (Параклисът на гробището „Инагава“ и центърът за посетители), Япония (2017 г.)

Сградите на параклиса и посетителския център са облицовани с цветен бетон, който контрастира с околната природа. И двете сгради са разположени в подножието на хълм, представляващ част от планинския хребет Хокусецу. Естественият пейзаж е допълнен и от стълбище, по което можете да се изкачите на хълма и да се любувате на живописния изглед към околностите.

Amorepacific Headquarters (Главен офис на Amorepacific), Република Корея (2017 г.)

Тридесететажната сграда на централата на най-голямата козметична компания в Корея се намира в Сеул. От голямо значение за проекта е вътрешният двор, който е ядрото на архитектурната концепция. За да се осигури максимална естествена светлина и оптимална естествена вентилация, в сградата има много отвори и кухини.

James-Simon-Galerie (Галерия „Джеймс Саймън“), Германия (2018 г.)

Това е един от най-известните примери за грижливо и обмислено обновяване на исторически сгради от Дейвид Чипърфийлд. Галерията е създадена през XIX век от Фридрих Август Щюлер и има голямо културно значение, тъй като е своеобразна врата към район на Берлин, в който са разположени много културни сгради. По време на реконструкцията фасадата е облицована с реконструиран камък с добавка на местен варовик и пясъчник. На свой ред пристройката с тънки колони е покрита с бяла мазилка, така че този архитектурен обем органично да се впише в контекста на съвременния облик на Берлин.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Кога очаквате сериозно да бъде намалена административната тежест в България?

Подкаст