Само една пета от предприятията у нас разполагат със стратегии и дългосрочни програми за дигитализация. А около 35 на сто от тях считат, че имат други неотложни приоритети и не планират увеличаване на инвестициите в дигитализация. В същото време, се отделя повече внимание на технологиите, отколкото на хората!
Това са само част от изводите от осъществените проучвания в рамките на проект „Готови за дигитална трансформация“, изпълняван от Българската стопанска камара (БСК) в партньорство с Министерството на труда и социалната политика (МТСП) и Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ).
Анализите показват, че търсенето на дигитални умения на пазара на труда, в значителна степен превишава предлагането. Процесите на цифровизация са засегнали почти 90 на сто от работните места. А около 70 на сто от изследваните лица посочват, че в последните няколко години са настъпили съществени промени във функциите и задачите, които изпълняват. Всеки втори анкетиран твърди, че промените са комплексни и засягат, както управлението на бизнес процесите, така и характера (организацията) на труда в неговото предприятие.
Внедрените дигитални технологии и новите бизнес решения обхващат множество дейности и процеси, свързани с управлението на данни и информация, комуникациите, управлението на ресурси, оптимизацията и контрола на производството, киберсигурността, управлението на взаимоотношенията с клиентите, маркетинга и продажбите, управлението на персонала и други. А всичко това води до „натиск“ към изискванията за умения и значително повишаване на очакваното от работодателите ниво на дигитална компетентност.
Стандартите за дигитална компетентност на ключовите за секторите длъжности показват, че над половината от дигиталните умения изискват ниво на владеене „напреднало“ и „високо специализирано“. На този фон, само една трета от изследваните лица, заемащи ключови за предприятията длъжности и професии, покриват изискванията на работните места за ниво на специфична дигитална компетентност. Всяко второ от изследваните лица има в една или друга степен проблеми (дефицити) с дигиталните умения, което неизбежно рефлектира върху качеството на работа и пригодността за заетост в условията на преход към цифровизирани работни места. Около 15 процента от изследваните лица имат задълбочаващи се проблеми с дигиталните умения, което засилва риска от загуба на работа и ограничаване достъпа до пазара на труда, става ясно от изследването.
Формалното образование изостава от динамиката в развитието на дигиталните технологии. По тази причина, все по-голямо значение придобиват политиките на работодателите в областта на неформалното обучение на служителите в развитие на специфични за предприятията дигитални умения и създаването на среда, насърчаваща и подпомагаща непрекъснатото учене и самоусъвършенстване на работното място. За съжаление, малките и част от средните предприятия изпитват недостиг на финансови ресурси и ограничават програмите си за обучение в дигитални умения на служителите до покриване на част от настоящите дефицити, а не на бъдещите си потребности.
В тази връзка, с цел подпомагане на предприятията за преодоляване на дисбалансите в дигиталните умения, БСК създаде нови, специфични за всеки от 16-те сектора, включени в проекта, инструменти под формата на методически указания за поддържане и надграждане на дигиталните умения на работещите и препоръчителни програми за неформално обучение за развитие на специфични дигитални умения. Изходна база за тяхното създаване е извършеното изследване и анализ на добри международни и национални практики и подходи в осигуряването на продължаващо обучение и развитие на дигиталните умения на заетите лица.
Шестнадесетте секторни препоръчителни програми са свободно достъпни на сайта на проекта. До края на месец май тази година програмите ще бъдат тествани и валидирани от 520 заети лица чрез преминаване на пилотно тестово е-обучение по разработеното учебно съдържание на 36 е-курса в създадена за целта електронна платформа за обучение https://bia.contipso.com. Платформата също ще бъде свободна за обществено ползване от началото на юли 2023 г. (след приключване на тестовия й период).
