Повече от година продължава опитът на най-близкия съратник и интимен бизнес-партньор на Ахмед Доган – Румен Гайтански-Вълка да си построи инсталация за изгаряне на отпадъци край Павликени. Тема която „Банкеръ“ повдигна още в началото на януари миналата година в публикацията си „Вълка ще гори боклуци насред Дунавската равнина“. Само, че този път намеренията на недосегаемият от години бизнесмен бяха препънати РИОСВ-Велико Търново.
Отговорната за опазването на околната среда институция е категорична, че „ реализацията на инвестиционното предложение за изграждане на завод за каменната вата и инсталация за изгаряне на отпадъци за производство на електроенергия ще доведе до дълготрайни, необратими и кумулативни въздействия със значителен отрицателен ефект върху околната среда и човешкото здраве“.
С това на практика с това окончателно заключените на Регионалната екоинспекция се предлага на Експертния екологичен съвет
да отхвърли доклада за Оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС)
за проекта на фирма „Петрургия“ , собственост на Румен Гайтански-Вълка.
Намеренията на Гайтански да строи инсталация за производство на електроенергия чрез изгаряне на отпадъци (RDF) в землището на село Върбовка край Павликени (бел. ред. – където дружеството му още през 2013 г. се беше уредило с 35-годишна концесия за добив на базалт), влудиха жителите на района и задълго ги изкараха по улиците и площадите на протести срещу инвестиционните намерения на Вълка.
Гражданските инициативи тук провокираха многократни протести и събираха подписки с искане проектът на „Петрургия“ да бъде спрян и най-вече заради факта, че
токът за завода ще се произвежда само от горене на отпадъци (RDF)
като капацитетът на инсталацията е 580 тона на ден.
Жителите от района първо се обединиха срещу проекта, като създадоха инициативен комитет „За Павликени“, който по-късно прерасна в гражданско сдружение „Ти решаваш“. Подписка срещу реализацията на проекта имаше и в съседната община Севлиево, тъй като тя също щеше да бъде засегната от работата на инсинератора.
Очевидно общественото недоволство тук направи
сериозен пробив в „защитния“ кожух на Румен Гайтански
би довело до решението на експертния съвет, в който освен представители на РИОСВ, влизат още представители на различни ведомства и кметовете на населените места, където трябваше да се строи завода . На практика ако той даде отрицателно становище , ще се сложи край на проекта на „Петрургия“, срещу когото бяха събрани над 20 000 подписа.
От сдружението “Ти решаваш“, което беше организатор и на последния протест на 24 април заявиха: “Първоначалното инвестиционно предложение беше маскирано като завод за каменна вата, но местната общественост разкри, че всъщност голямата цел е изгарянето на огромни количества битовите отпадъци, чрез които ще се „гарантира“ производството на електроенергия за завода, което по-груби сметки означава 420 000 тона RDF на година. Припомняме, че
Вълка държи концесиите за събиране на отпадъци
в редица общини, в София включително“.
Въпреки тази първа победа на хората тук , те все още не са сигурни дали членовете на експертния съвет няма да намерят вратичка за евентуалното одобрение на доклада по Оценката за въздействие на околната среда (ОВОС) особено, на фона на констатациите за опасностите, които крие изграждането му. Но дори и това да се случи, последната дума за съдбата на проекта ще има директорът на РИОСВ-Велико Търново Мая Радева, която
вече демонстрира непреклонност и не се съобрази с решението на експертния съвет
за даването на зелена светлина на проекта.
Ето защо е необходимо да подчертаем отново заключенията на екоинспекцията, “стъпили” върху становищата на редица държавни ведомства, в които са констатирани купища пропуски и неверни данни, както и подвеждаща информация, предоставена от фирмата инвеститор. Като например, че:
• В оценката за въздействие няма обстоен анализ на възможността за произвеждане на RDF, което може да доведе до това да се използват не отговарящи на стандарта отпадъци, чието изгаряне може да има последици за човешкото здраве и за околната среда;
• Инвеститорът е посочил, че водоснабдяването на площадката за производствени нужди ще се извършва от съществуващ сондаж на територията на инсталацията, но при проверката на компетентните органи е установено, че
такъв сондаж в посочения от „Петрургия“ имот няма.
Информация за подобно съоръжение нямат и в басейновата дирекция „Дунавски район“;
• В инвестиционното си намерение инвеститорът е посочил, че ако има проблем с доставките на необходимото количество отпадъци за производството на ток, заводът за каменна вата ще ползва електроенергия от мрежата, но в свое становище от „Електроенергийния системен оператор“ посочват, че не предвиждат нито изграждане на нова подстанция, нито разширяване на вече съществуващата.
Освен това, има и още констатации срещу проекта, между които и тази, че бъдещото
пречиствателно съоръжение не гарантира чистотата на въздуха
както в района на предприятието, така и в региона. Става въпрос за по-големи количества серен диоксид и хлороводород, от което може да бъде направен извода, че няма да бъде спазено изискването 97% от средните половинчасови стойности, установени за година, да не надвишават нормите за допустими емисии по показатели серен диоксид, хлороводород и общ прах.
Разминаване между ОВОС-а на инвестиционното намерение на „Петрургия“ и реалността има и по отношение на намерението на фирмата за ползването на водоизточници за инсталацията за изгаряне на отпадъци. Освен посоченияj от фирмата несъществуващ сондаж, като друг основен източник за ползване на вода за производствени нужди,
инвеститорът “обещава” да ползва основно… дъждовна вода.
Това намерение е определено от екоинспекцията като заблуждаващо.
В проекта за отхвърлянето на ОВОС-а на фирмата се цитират данни на НИМХ-БАН, според които валежите в района през последните 10 г. намаляват.
Според писмо от „ВиК Йовковци“, населените места в общините Павликени и Сухиндол имат сериозни проблеми с водоснабдяването за питейно-битови нужди, тъй като капацитетът на местните водоизточници е изчерпан: „Село Върбовка е на режимно водоснабдяване и няма алтернатива за друг вид захранване с вода на населеното място“. Във въпросното писмо са изразени и притеснения, че на завода за каменна вата
не е осигурено алтернативно електричество.
Тоест – предприятието ще работи единствено с ток, произведен чрез горене на битови отпадъци.
Приложено и становище на РЗИ-Велико Търново, в което се прави заключението, че информацията в доклада по ОВОС е „непълна и неточна“, а като цяло – в този доклад „не се доказва по категоричен начин липсата на здравен риск за населението от реализирането на инвестиционното предложение“.
Подобно е становището и на Министерството на здравеопазването, което също е отрицателно.
