“3 процента бюджетен дефицит е трудно постижим с тези разходи, които вече са фиксирани.” Това заяви служебният министър на икономиката и индустрията Никола Стоянов. Пред репортери той коментира параметрите на предложения от служебния кабинет проектобюджет. Преди дни правителството представи проектобюджет за 2023 година с дефицит от 6,4 процента от БВП.
“Остава да се “играе” единствено в приходите, тъй като разходите, които ние сме представили, са на база на решенията от 44-тото до 48-ото Народно събрание. Разбира се, новото Народно събрание може да реже, но разбирате колко е трудно да се режат социални разходи веднъж, след като са дадени, така че възможностите са единствено в приходната част и там трябва да се прецени коя мярка би сработила достатъчно”, каза Стоянов.
По думите му работата му като министър на икономиката, както и на неговия наследник в бъдещо редовно правителство, е да успеят да постигнат по-висок ръст, който да помогне в някаква степен да се затвори “дупката” в бюджета. Това би било възможно, но в никакъв случай не и за да донесе 3% дефицит при настоящата приходна част, счита той.
Министърът подчерта, че с бюджета служебното правителство се е опитало да даде реалната картина на финансите на държавата в момента. Много от предложените мерки за свиване на дефицита са възможни, но депутатите ще преценят кои са тези, които удовлетворяват политиката години напред. “Бюджетът винаги е с тригодишна прогноза. Затова и ние решихме просто да дадем картината на финансите в момента, тъй като няма как едно служебно правителство да поеме отговорност за години напред каква ще бъде финансовата политика на държавата”, обясни Стоянов.
Той коментира и срещата на министрите на земеделието от Европейския съюз в Люксембург днес, на която ще те ще запознаят със становището на държавите, сред които България, временно въвели ограничения за украинския внос. “Преговорите продължават. България към момента е удовлетворена от това, което Европейската комисия предложи, тъй като при нас най-големият проблем е със слънчогледа, но петте държави се движим в пакет за всички продукти”, посочи Стоянов. “Останалите държави са по-засегнати от вноса на други продукти и по време на преговорите държим на разширяване на този списък с продукти, за които ще бъде временно забранен вносът или по някакъв друг начин ограничен, като всяка държава после ще може самостоятелно да сваля забраната за конкретни продукти. Затова България подкрепя останалите държави в разширяване на списъка, а после за продуктите, които при нас не са проблем, веднага ще свалим ограничението”, добави той.
За усилията за овладяване на цените на храните министърът каза, че вече се наблюдават първите намаления на цените и на дребно. И даде пример, че от март цената на олиото се е понижила с още 8%, на маслото – с 6%, на киселото мляко – с между 7 и 9% в зависимост от маслеността. “Забелязваме първи сигнали на падане, има някои покачвания, но те са предимно заради сезонния характер на продуктите и по-скоро не очаквам да повлияят. Виждаме много промоции в момента и се надяваме това да се превърне в трайно ниски цени”, отчете той.
