Конституционният съд не видя проблем с уредените в съдебния закон правомощия на прокуратурата да се намесва в дейността на изпълнителната власт. Делото беше образувано по искане на служебния министър на правосъдието Крум Зарков, с което той поиска както отмяна на определени разпоредби в Закона за съдебната власт, така и тълкуване на Конституцията в тази насока.
Доколкото надзорът за законност в сегашната Конституция е възложен само на главния прокурор спрямо дейността на всички прокурори, тезата на правосъдния министър е че уредените в съдебния закон аналогични правомощия на практика възкресяват отменения с нея през 1991 г. общ надзор за законност. Искането беше за тълкуване на чл. 126, ал. 2 във връзка с чл. 127 от Конституцията в частта „надзор за законност“, като беше формулиран следният въпрос: „Систематичното тълкуване на чл. 126, ал. 2 във връзка. с чл. 127 от Конституцията допуска ли главният прокурор, осъществявайки надзор за законност върху дейността на прокурорите, да им възлага извършването на проверки за спазване на законността във всички сфери на управление и на всички административни нива?“.
Във връзка с това тълкуване беше отправено и искане да бъдат обявени за частично противоконституционни две разпоредби от Закона за съдебната власт – с аргумента, че уреждат правомощия, присъщи на отменения общ надзор за законност предвиден в Конституцията от 1971 г. Според едната при изпълнение на предвидените в закона функции прокурорът може да възлага на съответните органи при данни за престъпления или за незаконосъобразни актове и действия да извършват проверки и ревизии в определен от него срок, като му представят заключения, а при поискване – и всички материали. Според другата прокурорът може да прилага предвидените от закона мерки при наличие на данни, че може да бъде извършено престъпление от общ характер или друго закононарушение.
По отношение на първото правомощие в искането се твърди, че то дава възможност на прокурора да възлага проверки не само при данни за незаконосъобразни актове, което не се оспорва, а и за незаконосъобразни действия. Така вместо последващ, надзорът на прокурора се превръщал в предварителен и се разпростирал върху неограничени по характер дейности на изпълнителната власт. По отношение на второто атакувано правомощие доводите са сходни – то давало възможност на прокуратурата да следи за спазване на законността във всички области на държавното управление, включително дейността на контролните органи, и да се намесва, като прави предложение за преодоляване на закононарушенията.
През ноември миналата година КС отказа да тълкува основния закон, но допусна за разглеждане атакуваните текстове от Закона за съдебната власт. Отказът за тълкуване беше коментиран от шефа на държавното обвинение Иван Гешев с извода, че „политическите опорки за всевластието на главния прокурор са лъжи, а коментарите за моите правомощия са само и единствено с политически характер“. Относно допуснатото искане по разпоредбите на съдебния закон Гешев беше също категоричен, че „че евентуално обявяване на такава противоконституционност, освен всичко друго, означава на практика невъзможност прокуратурата да си върши работата в цялост, да не може да възлага ревизии и да се събират по специфичен, законоустановен начин данни за престъпления“.
В определението си за недопускане на тълкуване КС констатира, че „задължителното тълкуване е необходимо само тогава, когато зададеният тълкувателен въпрос се отнася до реално съществуващ и конкретно обоснован проблем, произхождащ от твърдяна неяснота на конституционна разпоредба и чрез решаването на който се постига конституционно значима цел“. Както и че „в искането няма доводи за неяснота на конституционни разпоредби„. Посочено беше още, че надзорът за законност е коментиран вече в две тълкувателни решения, в които е даден еднозначен отговор относно основната задача на прокуратурата, за функциите, за способите и обхвата на прокурорския надзор.
Мотивите към решението за отказ да бъдат обявени за противоконституционни атакуваните разпоредби в съдебния закон още не са готови, но държавното обвинение излезе със следната позиция във Фейсбук:
„Днес, Конституционният съд с решение отхвърли искането на Министерския съвет на Република България за установяване на противоконституционност на разпоредби от Закона за съдебната власт относно правомощията на прокуратурата по надзора за законност. В тази връзка защитаваната от представители на изпълнителната власт теза, че чрез упражняването на надзора за законност се надхвърлят конституционните правомощия на прокуратурата и в частност на главния прокурор, е несъстоятелна. Прокуратурата на Република България ще продължи да изпълнява задълженията си в съответствие с Конституцията и законите на страната за защита на сигурността на българските граждани, и няма да позволи да бъде превърната в заложник за постигане на политически цели“.
