През 2022 г. линията на бедност общо за страната e 525,92 лв. средномесечно на лице от домакинство. При този размер под прага на бедност са били 1,5719 милиона лица, или 22,9% от населението на страната. Това показват данни на Националния статистически институт. В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност нараства с 4,3% от 504,33 лв. през 2021 г., а относителният дял на бедното население в България нараства с 0,8 процентни пункта спрямо 22,1%.
Индикаторите за бедност и социално включване са част от общите показатели на
Европейската общност за проследяване на напредъка на страните в борбата с бедността и
социалната изолация. Основен източник на статистически данни за пресмятане на индикаторите е
ежегодно провежданото наблюдение „Статистика на доходите и условията на живот (SILC)“.
Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността.
Данните за 2022 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 22,9 до 30,3%, или със 7,4 процентни пункта в рамките на година.
При изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност пък нараства до 44,2%, или с 21,3 процентни пункта.
Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението, е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда. За целия период на наблюдение относителният дял на бедните е най-висок сред безработните лица (56,9% за 2022 г.), като рискът от бедност при безработните мъже е с 3,3 процентни пункта по-висок в сравнение с безработните жени, показват още данните на НСИ.
През 2022 г. делът на бедните сред заетите лица във възрастовата група 18 – 64 години остава непроменен спрямо предходната година – 10%, като при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е приблизително три пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време. Същевременно рискът от бедност сред работещите жени е с 3,2 процентни пункта по-нисък от този при мъжете.
Образователното равнище оказва съществено влияние върху риска от бедност при заетите лица, показват проучването на националната статистика. Най-висок е относителният дял на работещите бедни с начално и без образование – 68,5%. С нарастване на образователното равнище относителният дял на бедните сред работещите намалява два пъти за лицата с основно образование и над седем пъти за лицата със средно образование. Делът на работещите бедни с висше образование е най-нисък – едва 3.2%.
Оценките на бедността в зависимост от типа на домакинството показват, че най-висок е относителният дял на бедните сред едночленните домакинства с лице на възраст над 65 години, достигайки за 2022 г. 61,3%, както и при едно лице в домакинство – жена (56,2% за 2022 г.). Сред едночленните домакинства рискът от бедност при жените е с 21,9 процентни пункта по-висок, отколкото при мъжете. Ако в домакинството живее едно лице над 65 години, рискът от бедност е с 35,4 процентни пункта по-висок от домакинство, в което живее едно лице под 65 години.
През 2022 г. най-висок е относителният дял на бедните сред лицата, самоопределили се от ромската етническа група – 63,2%, а най-нисък – сред лицата, самоопределили се от българската етническа група – 17,3%.
Образователното равнище оказва силно влияние върху риска от бедност, независимо от
етническата принадлежност – и при трите основни етнически групи с нарастване на
образователното ниво рискът от бедност за работещите лица намалява. Рискът от бедност за лицата с начално и без образование е 18 пъти по-висок в сравнение с риска от бедност при лицата с висше образование за българската етническа група и над 80 пъти за турската етническа група. При лицата, определили се като роми – близо две трети от лицата с начално и без образование са бедни, докато при лицата с висше образование няма нито един беден.
42% от българите казват, че не са в състояние да поемат неочаквани финансови разходи. 20% или всеки пети заявява, че не може да си позволи консумация на месо и риба всеки втори ден. 40% казват, че трудно биха си подновили мебелировката у дома, а 26% споделят, че не могат да си позволят подмяна на износени дрехи с нови.
През миналата година 25.9% от децата на възраст 0 – 17 години в България са изложени на риск от бедност, или с 1.7 процентни пункта повече спрямо 2021 година.
