goEast – или как в Германия говорят не “за”, а “с” Източна Европа

Разговор с Марта Монева по повод филмовия фестивала за Средно и Източноевропейско кино goEast във Висбаден.

Днес, 26 април, във Висбаден се откри 23-ото издание на фестивала goEast, който се организира от DFF – Германският филмов институт & Филмов музей и има за цел да запознае зрителите си с киното на Средна и Източна Европа. Фестивалът ще продължи до 2 май. Обръщаме му специално внимание, защото тази година ръководител на екипа, отговарящ за връзките с медиите и обществеността, е българският журналист и автор на „БАНКЕРЪ“ – Марта Монева, която ни разкрива тайни от „кухнята“.

Как Ви убедиха да отговаряте за контактите на фестивала с журналистите и обществеността?

-Познавам goEast от 2001 година, когато бях поканена на откриването му в качеството си на част от екипа, организиращ друг анимационен фестивал. Наблюдавам развитието му през всичките тези 22 години, като ми се е случвало да отразявам работата му за различни медии, като Kulturzeit, 3sat. Когато ме поканиха да се включа към goEast, помолих за малко време, за да помисля дали мога да съвместя новите си задължения с останалите си ангажименти, но знаех, че ще приема, защото връзките с Източна и Средна Европа винаги са били мой приоритет поради източноевропейския ми произход.

Те са важни за мен и защото винаги съм се стремяла да изграждам мост между различните части на Европа и света. Така че не трябваше дълго време да бъда убеждавана. Зад решението ми е 23-годишната история на фестивала, както и моите лични предпочитания към добри, култивирани взаимоотношения между различните части на Европа.

Предвид настоящата обстановка, трудно ли фестивалът пренастройва политиката си и готови ли бяхте за подобни промени?

 Фестивалът винаги се е стремил да бъде място, независимо от моментната политическа конюнктура. Войната в Украйна се отразява силно на работата на фестивала. Не мога да кажа, че съм била готова за подобна ситуация и никой от нас не беше – в медиен план войната се пренесе много извън Украйна и извън Източна Европа.

Участвала ли Русия на фестивала – смятана ли е за част от Източна Европа?

Русия е смятана за част от Източна Европа и винаги е участвала на фестивала. От миналата година насам тя обаче присъства само с продукции, които са независими от страна на държавните структури в Русия. Фестивалът не сътрудничи и с Руския държавен архив на филмови и фотодокументи. В същото време самият фестивал няма дискриминационно отношение към хората от руски произход и в подготовката на тазгодишното издание на goEast в екипа ни има както украински, така и руски граждани.

Имате ли наблюдение, че руските Ви колеги се самоцензурират, когато говорят за родината си?

-Те се намират в много деликатна ситуация и подхождат с известно неудобство към темата, защото през последната година свикнаха да бъдат стигматизирани. Аз лично изпитвам болка, когато виждам хора професионалисти, с жизнен опит и утвърдени в своята област, да изпитват неудобство заради факта, че са граждани на някоя страна.

Те се срамуват заради някого другиго – на немски език за това състояние съществува един много подходящ глагол „fremdschämen“. Но изпитвам жал, че медиите допринесоха до голяма степен за това да бъдат отхвърлени всякакви руски граждани – независимо дали те са в  опозиция, в малка или в голяма степен.

Как се справяте с тази стигматизация?

-Подхождаме изключително открито. Лично аз имам изключителната привилегия да произхождам от този културен кръг – жизненият и професионалният ми опит ми дават възможност да познавам в дълбочина народопсихологията, историята на Източна Европа. Ето защо смятам, че се намирам в привилегировано положение да ръководя точно в този момент отдела на фестивала за връзки с обществеността и медиите – защото имам поглед върху различните страни, които са замесени в конфликта.

От друга страна това е и голямо предизвикателство, защото онова, което ние, източноевропейците, знаем за Изтока, е трудно да бъде „преразказано“ на един средностатистически западноевропеец, поради факта, че той се намира на голяма културна и физическа дистанция от него.

Каква е тазгодишната тема на фестивала?

-Тази година намерението ни е не да говорим „за“  Източна Европа, а „с“ Източна Европа. Това определя и отношението ни към различните участници в дискусията. Ние не искаме те да бъдат обект на нашия коментар – важен ни е разговорът с тях. На тазгодишното 23-о издание на фестивала искаме да покажем коренното население на Руската федерация, където живеят около 193 етнически групи, някои от които не са били обект на сериозно обществено внимание. На тях е посветен и традиционният ежегоден симпозиум, провеждащ се в рамките на фестивала.

Тази година той ще мине под надслов – Decolonizing the (post-)soviet screen – в буквален превод „Деколонизация на (пост-)съветския киноекран“. Поканили сме изключително много учени от цял свят, които ще обсъждат темата в продължение на няколко дни от различни ъгли. След това резултатите от симпозиума ще бъдат представени на обществеността – ще бъдат публикувани в списание Аpparatus. Видеозаписи от дискусиите ще са достъпни на сайта Klassiki.

Освен симпозиумa ключов за фестивала е и конкурсът с 16 филма. Бих искала да спомена и
програмата „Биоскоп“. Също така тази година за втори път е обособен изключително интересен раздел „Cinema Archipelago“, в рамките на който ще проведем най-различни мероприятия, едно от които ще е да покажем изкуството на коренното население в Източна Европа.

През последната година има доста опити тези етноси и маргинализирани общества да бъдат разграничени от официалната руска култура и  фестивалът ще се опита да им даде глас. В този фестивален раздел ще поставим въпроса и дали Изтокът е остров, тъй като все още много хора на запад гледат на Източна Европа като на нещо, което се намира далеч от тях. Последните развития обаче им припомниха, че Източна Европа изобщо не е толкова далеч, колкото са си мислели. Тя е точно под носа им.

Тази година фестивалът ще отдели специално внимание и на анимационното кино, като ще открием с интригуващ филм – Aurora’s sunrise – посветен на арменския геноцид през миналия век. Във филма са включени отделни кадри от лента, заснета през 1919 г . по разказа на оцеляла от клането арменска бежанка. Тя е записала собствената си история и участва във филма. Режисьорката Инна Сахакян използва тези малки парчета наследство и ги допълва с анимация, като така създава документален филм по една важна тема, която и до днес, по ред причини, продължава да е актуална.

Друг интересен филм, към който имам лични предпочитания, е My love affair with marriage на режисьорката Сигне Баумане. Освен на моето внимание, филмът заслужено се радва на изключително много награди. Фестивалът предлага и една специална програма – Space Age Animation – анимационни филми от Унгария и Естония, създадени през миналия век. Зрителите ще имат възможност да видят ленти от 70-е и 80-е години – продукция на националните културни институти NUKUFILM & JOONISFILM.

Как се финансира фестивалът?

-Около 60% от goEast се финансират от хесенската HessenFilm  и от Kulturfonds Frankfurt RheinМain. За втория фонд, в който вложенията са плод на усилията на няколко общини и провинцията, е интересно, че Хесен добавя за всяко набавено евро по още едно. Други около 25% се финансират от общината, около 10% се финансират от спонсори, сред които са различни международни организации, 5% идват от собствени приходи.

Каква публика очаквате?

-Извън фестивалната, очакваме и ясно изразена професионална публика, която се интересува от темите, които goEast повдига – особено на фона на последните събития от 24 февруари 2022 насам. Очакваме и всеки един гражданин на Висбаден и околностите да се потопи във филмовата програма, която му предлагаме през тези шест дни.

Имайки предвид, че събитието се случва във Висбаден, не мога да не Ви попитам за казуса с Висбаденския театър – дискусиите около концерт, на който ще участва руската оперна прима Анна Нетребко. Какви са развитията по случая?

-Във Висбаденския театър на 1 май се открива Международният майски фестивал. Интендантът на театъра, който отговаря за програмата на фестивала, беше поканил Анна Нетребко, както и две украински продукции. Последните обаче отказаха участие заради руската оперна звезда. Ето защо градската управа и правителството на Хесен се опитаха да разубедят интенданта – да не кани Нетребко, още повече, че непосредствено преди поканата тя бе включена в списъка с руски граждани, на които Украйна налага санкции.

Казусът провокира огромни дискусии – имаше както много поддръжници на идеята Нетребко да бъде поканена, така и много противници на инициативата на Висбаденския театър. Интендантът се опита да покани Pussy Riot, които първоначално приеха, но след като разбраха за отказалите се украински продукции, също отхвърлиха предложението да гостуват в знак на солидарност с Украйна. В крайна сметка Pussy Riot ще имат концерт във Висбаден, но на 24 май, в алтернативно културно пространство, а Нетребко ще пее на 5 и 7 май в театъра.

В рамките на goEast ще участват немалко продукции от Украйна. Те поставяли ли са условия за участие?

-Не, но през 2022 г. това беше много голяма и болезнена тема и фестивалът беше подложен на редица атаки особено в социалните медии. Държаха отговорни организаторите на goEast защо са допуснали руско присъствие, въпреки че то бе минимално. Още миналата година фестивалът се дистанцира от руската държава и беше поканил само независими продукции, така че не е представлявал целенасочен дразнител за украинските участници. Но тогава само два месеца преди фестивала, войната беше започнала и нервите бяха болезнено оголени. Затова реакцията бе напълно разбираема.

Дали силно критичното отношение към руските участници се дължи на факта, че все още съществува разбирането, че културата е най-добрата дипломация за една държава?

-Напълно е възможно. Но според мен то се дължеше на силните емоции, провокирани на едно по-първично ниво, защото към днешна дата наблюдавах в рамките на подготовката на фестивала изключително култивирани отношения между руснаци и украинци. Уверена съм, че културата е най-добрата дипломация или поне един от нейните много ефективни инструменти. Трудно е да запазиш хладнокръвие, когато около ушите ти свистят куршуми.

Има ли българско участие на фестивала?

Марта Монева.

-Тази година единственото българско участие е на моя милост и на един кинокритик. Но иначе български филми са печелили през годините и голямата награда на фестивала –  например Стефан Командарев на два пъти заслужи „Златна лилия“ за най-добър документален филм с „Хляб над оградата“ (2003) и “Азбука на надеждата“ (2004).

Имате ли някакъв критерий – вътрешен лакмус за това дали фестивалът ще бъде успешен?

-Работата на фестивала е много задълбочена и казвам това, абстрахирайки се от факта, че  той съществува вече 23 години. Като добавим и второто обстоятелство – целенасочената посока на развитие на goEast в продължение на повече от две десетилетия, не мога да не очаквам добри резултати. Казвам това не само, защото съм част от екипа му. Възлагам особени надежди и на резултатите от симпозиума, защото въпреки всичко смятам, че Средна и Източна Европа все още не заемат онова място в медиите и в съзнанието на хората, което им се полага.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

This poll is no longer accepting votes

Смятате ли, че масовите назначения без конкурс в бордовете на държавните фирми трябва да продължават?

Подкаст