Както знаем, румънският модел е вече запазена марка. И работи във всички сектори. Българският – също, но с обратен знак. Рядко има нещо, което да е свършено като хората, както пише Иван Хаджийски в “Оптимистична теория за нашия народ”.
От въведения отвъд Дунава в началото на годината данък върху бакшиша доволни били всички – работодателите, работниците, клиенти и държавата. Ръстът е във всички посоки – скачат приходите, скачат заплатите, скачат данъчните постъпления.
Икономическите оператори връчват на клиента подробна сметка преди издаването на фискалния бон, в която има и раздел за избор на предлагания бакшиш в диапазона от 0 до 15 процента от стойността на потреблението. Бакшишът може да бъде въведен и като абсолютна стойност, като и в двата случая ще бъде отбелязан на фискалния бон като доставени стоки/извършени услуги и въведен в базата данни на касовия апарат.
Ресторантите и баровете пък установяват вътрешно процедурата и начина за разпределяне на сумите полза на служителите. Законът определя бакшишите като „доходи от други източници“, различни от заплатите и разходите на работодателя, поради което са освободени от ДДС, социални и здравни вноски. Неспазването на закона пък се санкционира с глоба от 1580 лв. плюс конфискация на бакшиша.
Е, нарушения по инерция има, но глобите се налагат, а доволните се множат. Според обобщението на румънски сервитьор: „Влязохме и ние в нормалността!“ Заплатата му почти се е удвоила, а при негови колеги дори надхвърлила нетната. Рестораттьорите се хвалят с растящи обороти, а данъчните смятат отсега увеличението на постъпленията в бюджета от това перо в размер на десетки милиони.
Хайде сега минаваме обратно отсам Дунава и си представяме неистовия вой, ако някой само гъкне в тази насока. Същият ще е като срещу румънския модел в борбата срещу корупцията. Първо ще ги осмеем, че са кръгли идиоти да искат нови данъци. После ще отбележим, че така ни оскъпяват доброзорлем сметката, чийто размер и без това е рядко заслужен. След което ще обобщим, че държавата – мащеха прави пореден опит да съсипе малкия и средния бизнес, докато обслужва едрия.
Знайно е обаче, че по начало малкият бакшиш обижда и двете страни. Затова е включен към основната сметка навсякъде, но под прикритието на всевъзможни наименования. Как обаче излизането му на светло да бъде прието в държавата на сивата икономика, ако изобщо някой си направи устата! Ами че ако им се вържем на модела, къде ще му излезе краят? Днес – данък върху бакшиша, утре – върху рушвета, и я втасахме. Всеки да си знае кройката!
