Основните закъснения в международната логистика са свързани с тесни места в инфраструктурата на пристанища, летища и други логистични центрове, а не с транспортни процеси, според доклад на Световната банка, който съвпада с публикуването на индекса за ефективност на логистиката. Така през лятото на миналата година 12 процента от всички контейнери са били на кораби, чакащи разтоварване в пристанища. Световната банка отбелязва, че инвестициите в инфраструктура, ускоряването на митническите процедури и въвеждането на нови технологии за проследяване на товарите могат да увеличат скоростта на доставка на товари.
Средно времето на забавяне на товара в пристанищата е от три до девет дни. Средното време на забавяне, съдейки по данните, събрани през май-септември 2022 г., е било три дни в Сингапур и Индия, седем в САЩ и десет в Германия (Световната банка не дава оценки за Русия).
Средното време за доставка по море беше 44 дни със стандартно отклонение от 10.5 дни, но само 60 процента от това време беше за транспорт, останалото беше за товарене, разтоварване и трансбордиране (контейнерно корабоплаване по море, като най-евтиният метод за доставка, като сметките са на половината от стойността). От страна на износа, забавянията са свързани преди всичко с качеството на логистиката (контейнерът трябва да пристигне на пристанището предварително), докато ограниченията при внос са свързани по-често с митнически и валутен контрол.
Основните проблеми в логистиката, възникнали по време на пандемията, вече са решени. Индексът на „натиск“ върху веригите за доставки достигна своя връх в края на 2021 година. През март 2022 г. падна и отново се повиши временно през април на фона на нови ограничения върху търговията с Русия и блокировки в Китай, преди да падне до „почти нормални“ нива през септември. В резултат на това тарифите за товари се върнаха на нивата отпреди пандемията, става ясно от доклада.
Въпреки това санкциите повлияха на нарастването на закъсненията в северноевропейските пристанища (поради ограничения върху дейността на руските корабособственици). От своя страна, изтеглянето на големите западни логистични компании от руския пазар, съчетано със санкциите срещу руските железници, доведе до пренасочване на транзитния железопътен транспорт на стоки от Китай до Европа към доставки по море.
