На свое извънредно заседание Министерският съвет одобри законопроекта за държавния бюджет за тази година и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2023-2025 година.
Тяхната подготовка бе повлияна от късното приемане на бюджет 2022 и последващата му актуализация, а също така и от политическата ситуация в страната и провеждането на предсрочни парламентарни избори.
Реализирането на бюджет 2023 в рамките на обичайния срок беше затруднено от липсата на редовно правителство, което да вземе управленско решение за внасянето на проекта му в Народното събрание. Поради това служебният кабинет внесе в парламента законопроект за прилагане на разпоредби на Закона за държавния бюджет на държавата за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022-ра, т. нар. удължителен закон.
Разчетите показват, че при отразяване на фискалните ефекти от влезли в сила нормативни актове, предопределящи приходите и разходите, целогодишният ефект за 2023 г. предполага значително влошаване на бюджетното салдо, което по консолидираната фискална програма достига 6.4% от БВП, а на сектор „Държавно управление” – 6.1% от БВП.
За 2024 и 2025 г. дефицитът по консолидираната фискална програма е съответно 5.2 и 4.6%, а за „Държавно управление” е 4.7 и 4.9 процента.
При запазване на действащото законодателство приходите по консолидираната фискална програма за тази година, спрямо актуализираната за 2022 г., бележат номинален ръст от 6.1 млрд. лв., а разходите ръст от 11.8 млрд. лв., което води до допълнително влошаване на дефицита с 5.6 млрд. лева.
Това е резултат от политически решения и приети законодателни промени от 44-ото, 46-ото, 47-ото и 48-ото Народни събрания, свързани с данъчното законодателство и въвеждане на данъчни облекчения и на намалени данъчни ставки с отрицателно отражение върху бюджетните приходи, както и с увеличение на разходи с постоянен характер. Като например пенсии, социални разходи и възнаграждения, а също и нереализирани европейски и национални инвестиционни програми.
С цел дефицитът да бъде в рамките на фискалните ограничения по националното и европейското законодателство, служебното правителство подготви приходни и разходни мерки със съответните ефекти и предложения за законодателни промени за постигане на бюджетно салдо с дефицит до 3%, в рамките на критериите на Пакта за стабилност и растеж.
Разчетите на служебния кабинет по Актуализираната средносрочна бюджетна програма за 2023- 2025 г. са разработени при запазване на действащото законодателство, въз основа на пролетната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите за развитието на националната икономика през тази година и на предварителните данни за отчета на бюджета за миналата 2022 година.
Макроикономическата прогноза на финансовото министерство е за забавяне на растежа на БВП до 1.8%, като то ще бъде по линия на потреблението, износа и изменението на запасите. През 2024 г. растежът на БВП ще се ускори до 3.3 процента.
Предвижда се минималният размер на фискалния резерв към 31.12.2023 г. да остане непроменен спрямо заложения в Закона за държавния бюджет за 2022 г. в размер на 4.5 млрд. лева.
Предвижда се също периода 2023-2025 г. нивото на държавния дълг да достигне 46.7 млрд. лв. в края на тази година, 58.4 млрд. лв. в края на 2024 г. и 69.3 млрд. лв. в края на 2025 година. Съотношението на държавния дълг към БВП се очаква да нарасне през следващия тригодишен период до нива от 25.3% през 2023 г., 29.6% през 2024-та и 33% към края на 2025 година.
В средносрочен план разходите по консолидираната фискална програма (без разходите, извършвани от сметки за средства от ЕС и по други международни програми и договори, приравнени към тях, вкл. свързаното с тях национално съфинансиране) са в рамките на 40%, като бележат спад от 38.6% от БВП през 2023 г. до 36.1% през 2025 година.
При приходите се наблюдава ръст в номинално изражение за целия тригодишен период. Като относителен дял от БВП за 2023 г. те са 35.7%, за 2024 – 37.0% и 36.4% за 2025 година.
Колкото до данъчната политика, тя ще бъде ориентирана към запазване на основните приоритети, свързани с подобряване на събираемостта на приходите, предотвратяването на възможностите за укриване и невнасяне на данъци и осигуровки, намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите.
В законопроекта за бюджета за 2023 г. е определен 50% дивидент за държавата от държавните дружества и предприятия.
По отношение на политиката по доходите в проектозакона е отразено увеличението на размера на минималната работна заплата – от 710 на 780 лева.
Продължава политиката за нарастване на заплатите на педагогическите специалисти за достигане на средна работна заплата не по-малко от 125 на сто от средното възнаграждение за страната. Предвидено е и увеличение на разходите за персонал с 10% за структурите, които не са получили такова увеличение през миналата година.
