Малко вероятно е китайският юан да замести долара като основна валута скоро, но китайските компании започват да предпочитат получаването на китайски юани при продажбата на стока на своите европейски контрагенти. Европа е на второ място след Хонконг по осъществяване на трансгранични трансакции в юани – около 10 на сто от всички световни плащания деноминирани в юани. Това отбелязват експертите от платформата iBanFirst, която предлага алтернатива за компании, които търгуват и извършват международни плащания.
В Лондон, Франкфурт и Париж са създадени офшорни центрове за търговия с китайски юани, а други европейски финансови центрове очакват да получат своя дял от нарастващата търговия, особено Варшава в региона на Централна и Източна Европа. Германия застава начело на всички държави с около 10 на сто от търговията си с Китай осъществявана директно в юани, в сравнение с под 2.5 на сто през 2012 година.
По-впечатляващото е, че приемането на юана е широко разпространено както сред големи мултинационални организации, така и сред малките и средни предприятия, споделят анализаторите от iBanFirst. По-широкото му използване се насърчава от Китай чрез създаването на двустранни валутни суап линии с други централни банки и определянето на офшорни клирингови банки за китайски юани. В Европа такива има в Обединеното кралство, в Швейцария и в Унгария.
И двете мерки спомагат преодоляването на недостига на ликвидност на офшорните юани предвид общите капиталови ограничения на Китай, като офшорните клирингови банки оказват количествено по-силно въздействие. Към 2021 г. по последните налични данни, няма суап линии на Китайската народна банка с нито една държава от ЦИЕ, но има една с еврозоната за 350 млрд. юана и друга с Обединеното кралство за подобна сума. В Европа, Швейцария е на трето място със суап линия за около 150 млрд. юана.
Не е особено изненадващо, че през последното десетилетие юанът набра популярност и в азиатските страни, например в Монголия, Лаос, както и в други нововъзникващи пазари и развиващи се страни като Чили, Турция и Аржентина. Линията за валутен суап с Аржентина възлиза на 130 млрд. юана. Страни, които са били обект на доларови санкции, като Иран, също все по-често започват да използват юани за трансакции с Китай.
По-слабият контрол върху капиталовите сметки на Китай е следващата важна стъпка за по-нататъшната интернационализация на юана. Но е малко вероятно това да се случи в близко бъдеще, особено при сегашната макроикономическа уредба, при която Китай трябва да поддържа строг валутен контрол, за да предотврати изтичането на капитали – с основна цел избягването на кошмарния сценарий от 2015 г., когато страната се сблъска с безпрецедентно ниво на изтичане на капитали.
В дългосрочен план анализаторите на iBanFirst имат по-оптимистични очаквания и вярват, че трансакциите в юани в Европа ще продължат да нарастват и достигнат може би 20 на сто след пет години. Ако Китай ускори още повече отварянето на икономиката, това може да стане още по-бързо. В даден момент със сигурност няма да има смисъл от използването на USD, EUR или GBP за бизнес с Китай.
Как ще изглежда международната парична система след 10 години?
Вероятно навлизаме в една по-децентрализирана глобална парична система, в която щатският долар ще остане основната резервна валута наред с много други конкуренти, като например юана. Това е здравословно и нормално развитие за световната икономика, но най-вече и за икономиката на САЩ. Невинаги е добре всички държави да разчитат на валутата на една единствена държава, тъй като по този начин възникват дисбаланси.
Както е известно, хегемонията на долара увеличава вносната мощ на САЩ, но намалява износната ѝ конкурентоспособност и влошава вътрешния ѝ промишлен капацитет.
Така, глобалната диверсификация на резервите на централните банки и платежните релси може да се окаже лоша за САЩ в ролята си на “империя”, но не и за самата държава.
