Регионална програма за полезащитните горски пояси ще бъде възложена за разработване от Изпълнителната агенция по горите, като при изготвянето й ще може да разчита и на водещи експерти в тази сфера. Това стана известно след третата изнесена среща на екипа за управление на проект “Земите и горите на орела”. Изработването на този документ ще се финансира от проекта, като изготвянето му е утвърдено от Европейската комисия и изпълнителния директор на горската агенция, уточниха от агенцията по горите.
Програмата е за срок от десет години и предвижда изграждането на полезащитни горски пояси на територията на Североизточно държавно предприятие. Потребността от разработването на дългосрочна програма е свързана с проблема със съхненето на емблематичните горски територии в този регион.
Очаква се тази регионална програма да подпомогне цялостното справяне с основните проблеми пред полезащитните горски пояси, свързани със здравословното им състояние, възстановяване на увредени такива, решаване на проблема с реалните граници на част от тях. Освен че тези горски територии с важно значение, те са и неоценими горски хабитати за развитие и убежище на множество ценни животински видове, осигуряват места за почивка на мигриращи видове, категорични са горските експерти и орнитолозите.
Полезащитните пяяси и горските пояси са изкуствено създадени горски насаждения за борба с ветровата и водната ерозия, със сушата и суховеите. Те осигуряват условия за натрупване и запазване на влагата, подобряват водния запас в почвата и създават условия за по-пълно използване на торовете.
Първите полезащитни пояси от съвременен тип в Добруджа са засадени в землището на село Карвуна през 1936-1939 година.
И двата вида пояси подобряват водния и хранителния режим на почвата и създават условия за поддържане на високо почвено плодородие, осигуряват получаване на високи добиви. Ефектът от полезащитните пояси се повишава, когато се прилагат и подходящи агротехнически мероприятия.
В България е създадена цялостна система от полезащитни пояси в Добруджа. Те биват главни и второстепенни. Така се оформят полета с дължина 1000-2000 м и ширина 400-600 м, подходящи за механизирана обработка. Полезащитният ефект на пояса се разпростира на разстояние 25 пъти по-голямо от височината му зад него и 5 пъти – пред него.
Актуалната средна височина на поясите е около 18-20 метра.
