Андрей Гюров, „Продължаваме промяната“, пред „БАНКЕРЪ“ (част II)
Г-н Гюров, нека минем към втората тема на разговора ни – бюджета за тази година. Кой има изгода от вече лансираната стратегия на бюджетната паника? Кой има изгода от тази суматоха, насаждана чрез служебното правителство?
– След като тази стратегия се използва от някого, значи той и близки до него съглашателски структури би трябвало да печелят. Но аз знам кой губи от това – от тази паника губят и българските граждани, и българският бизнес. И то губят сериозно. Точно затова наистина съм изумен как може да бъде използвана такава стратегия и как доказани експерти позволяват да бъдат употребявани така, че да компрометират собствената си репутация. Пак казвам – има много губещи от тази стратегия.
Кои биха могли да бъдат тези съглашатели? Ясно е кой отпушва тази стратегия, защото то очевидно е дело на служебното правителство.
– Щом тръгва от служебното правителство, ясно е, че те преследват свои собствени политически цели.
Вижте втора част от видеото на интервюто с Андрей Гюров:
Кои са съглашателите обаче?
– Мисля, че останалите партии, които в момента не успяват да формират мнозинство, могат да използват паниката в своя полза, т.е. да извиват ръцете на „Продължаваме промяната – Демократична България“ и да ни карат да влизаме в договорки, които не отговарят на нашите ценности и принципи.
Вие напълно ли сте убедени, че 3-процентният дефицит – като горна граница, е постижим рационално и реално?
– Абсолютно е постижим. Естествено, това изисква отговорност и държавническо мислене от всички парламентарни сили, за да може да бъде сформирано мнозинство, което да приеме такъв бюджет. Но само с няколко малки действия, които според нашия бърз анализ на бюджета са лесно приложими, спокойно можем да постигнем бюджетен дефицит от 3 процента.
И то като вдигнете пенсиите и не орежете социалните разходи?
– Точно така. Това, което показахме и миналата година е, че при пълно запазване на социалната програма и политиката по доходите, бюджетът може да остане консервативен и с него спокойно да се работи така, че държавата да върви напред. Както казах, ние посочихме няколко опции, които могат да бъдат приложени, стига да има подобно желание и у останалите парламентарно представени политически сили. Можем, естествено, да споменем дивидента от държавните предприятия, който на този етап не е усвоен на 100 процента. Служебният министър каза, че трябвало решение на Министерския съвет. Ами да – трябва да бъде прието нарочно постановление на Министерския съвет, с което обаче не трябва да се застрашава развитието на държавните компании.
Друго нещо, което виждаме веднага, е, че няма разчетени приходи по Плана за възстановяване и устойчивост. Там знаете какъв е принципът – ние правим реформи и срещу тези реформи получаваме средства. Така че, дайте да си свършим работата, да приемем заложените в ПВУ законодателни промени и да получим това плащане. Миналата година го направихме. При отговорно поведение не виждам причина да не го направим и сега.
И естествено – едно сериозно завишение от 100% на инвестиционната програма на правителството, която надхвърля 10 млрд. лева. Подобна амбиция досега не сме имали в историята, още по-малко пък сме успявали да реализираме нещо от такава величина. Естествено, въобще не става дума да няма инвестиции. Напротив – трябва да се инвестира в растеж и в развитие, но трябва да видим какви точно проекти са залегнали в тази амбициозна програма и колко от тях имат готовност да бъдат реализирани и разплатени до края на 2023 година. Иначе какво се получава? Те правят бюджет на хартия и създават проблемите, после избухва паника сред населението – бизнесът да не инвестира, хората да не потребяват, а външните кредитори да повишават лихвите по нашия дълг… А де факто, този дефицит е само на хартия, защото тези проекти изначално не могат да бъдат реализирани през тази година.
Да не говорим за абсолютните манипулации, например – като увеличението на издръжката с 46% при положение, че очакваме тази година инфлация от 7-8 на сто. Така че – да, наистина трябва да има индексиране на някои разходи, но защо с петорна и шесторна цена?
Естествено, във всеки един бюджет, в който сме неотговорни към разходите, веднага можем да стигнем до един огромен дефицит. Така че възможности има, но се хвърлят числа и се всява паника – както от президентството, така и от партньорите от другата страна – как държавата щяла да фалира. Искам да подчертая и още едно нещо – ако погледнем средносрочната бюджетна прогноза за 2023 – 2024 г. на ГЕРБ, колко мислите, че те са заложили като прогноза за дълг към БВП?
Колко?
– За тази година – 25.6%, за 2024 г. – 27.2 процента. Но Борисов продължава да ходи и да говори, че 25% е разруха за държавата.
Имате ли усещане, че по всички тези теми ще намерите общ език с икономистите на ГЕРБ-СДС?
– Да! Според мен предварителните разговори в работната група показаха, че целта е ясна. И мисля, че можем да намерим точно механизмите, по които да гарантираме, че във фискално отношение държавата ще се държи отговорно.
Като говорим за отговорно поведение, очевидно е ясно, че ГЕРБ много разчита – включително и електорално – на националната администрация. Говорим за разходи и предложени завишения на разходите. Не е ли сега моментът да направите един тест и да попитате колегите си от отсрещната страна дали са склонни най-сетне да бъде проведена административната реформа, за която говорим от четвърт век най-малко? След като за никого не е тайна, че администрацията, освен че пречи на бизнеса, поглъща и страшно много бюджетни средства?
– Ние още от влизането си в политиката говорим, че административната реформа е жизнено нужна и че тя не само ще намали разходите на държавата, но и ще увеличи ползите за гражданите и за бизнеса. Тоест – държавата да заработи за гражданите, а не обратното. Наистина, следващите месеци и години ще подложат на тест много от заявките на различните политически сили и затова ще им се наложи да ги подплатят с конкретни действия. Така че българските граждани задължително трябва да следят какво правят политиците, а не само да ги слушат какво говорят.
Спрямо бюджета за 2023 г. ще предложите ли все пак някакви актуални краткосрочни мерки в посока административна реформа?
– Още през 2022 г. ние бяхме предложили електронното правителство и не само това.
Така и така това електронно правителство продължава да е мираж…
– В различните министерства бяха приети нови устройствени правилници, които работеха точно в тази посока – оптимизация на администрацията чрез намаляване броя на служителите и повишаване доходите на оставащите на работа. И това е печелившо за всички – за държавата, за служителите, за бизнеса, за гражданите. Защото хората стават по-мотивирани, а услугите за бизнеса и гражданите – по-евтини и по-бързи. Това определено е мярка, върху която ще работим, но резултатите ще зависят и от другите политически сили – доколко ще бъдат склонни да ни подкрепят както на законодателно ниво, така и при формирането на правителство.
На финала сме. Казвате „Нацията има нужда от парламент поне до септември“. Това са само пет месеца.
– Това са пет месеца, в които ние – при желанието и поддържанията на заявките, които бяха направени в предизборната кампания и в първите дни на Народното събрание – ще можем да приемем приоритетните законопроекти, които биха извели държавата на едно ново ниво на развитие.
Всяка друга развръзка не е държавническа, така ли?
– Бих казал, че да!
