Годишно губим жители колкото средноголям град.

Населението на България застарява и намалява.

България няма вече и 6,5 милиона жители. Към 31 декември 2022 г. населението е 6 447 710, показват окончателните данни от преброяването, публикувани от Националния статистически институт.

Намалението на българите в страната през 2022 г. е с 34 774 души, или с 0.5%. Това се равнява на жителите на средноголям град като Ловеч, каза пред Нова ТВ Магдалена Костова – директор на дирекция „Демографска и социална статистика“ в Националния статистически институт.

Продължава процесът на намаляване и застаряване на населението, намалява броят на живородените деца, но и на починалите, намалява и детската смъртност, както и на броя сключени граждански бракове и на разводите. Мъжете са 3 099 503 (48.1%), а жените – 3 348 207 (51.9%). На 1000 мъже се падат 1080 жени. Броят на мъжете преобладава във възрастите до 53 години. С нарастването на възрастта се увеличават броят и относителният дял на жените от общото население на страната.

На 65 и повече години са 1 515 383 (23.5%). Спрямо 2021 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.1 процентни пункта.

Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 27.4%, а на мъжете – 19.3%. Тази разлика се дължи на по-ниската средна продължителност на живота при мъжете.

В регионален аспект най-висок е делът на хората на и над 65 г. в областите Видин (31.1%), Габрово (30.0%) и Кюстендил (28.0%). Общо в 22 области този дял е над средния за страната. Най-нисък е той в областите София (столица) – 19.2%, Варна – 21.4%, и Благоевград – 21.6%.

За 27-те страни в ЕС относителният дял на населението на и над 65 години е 21.1%. Най-висок е той в Италия (23.8%)  и Португалия (23.7%). В 16 страни, включително България, делът на възрастното население е над 20%.

Децата в България до 15 г. са 913 419 (14.2% от населението). Най-високият им относителен дял е в областите Сливен – 18.9%, Ямбол – 15.2%, и Бургас – 15.1% от населението на областта. Най-ниският е в областите Смолян – 10.8%, Видин – 11.5% и Габрово – 11.8%.

Делът на най-младото население в ЕС-27 в началото на 2022 г. е 15%. Най-ниският е в Италия – 12.7%, Португалия – 12.8% и Малта – 13.4%, а най-висок е в Ирландия – 19.7%, Швеция – 17.6% и Франция – 17.5%.

Застаряването на населението повишава средната му възраст от 40.4 г. през 2001 г. на 45.2 г. в края на 2022 г. В градовете тя е 44.3 г., а в селата – 47.5 г.

Населението в трудоспособна възраст е 3,775 млн. души (58.5% от населението на страната) – 1,975 млн. мъже и 1,8 млн. жени. Над трудоспособна възраст са 1,695 млн. души (26.3%), а под нея – 978 хил. души (15.2%).

В градовете живеят 4 746 710 души (73.6%), а в селата – 1 701 000 (26.4%) от населението на страната.

Населените места в България са 5256, от които 257 са градове и 4999 – села. Без население са 205 села. Най-много са в областите Велико Търново – 69, Габрово – 68, и Кърджали, Кюстендил и Смолян – по 9. В 1249 (23.8%) населени места живеят от 1 до 49 души.

С над 100 хил. души са шест града в страната, в които живеят 35% от населението на страната.

За 10 години българите в Сърбия намаляват с над 5000 души

Като българи в Сърбия се определят 12 918 души, при население от 6 647 887 в страната, сочи националното преброяване от 2022 г. Сайтът на Републиканския статистически институт качи данни, че по националност най-много са сърбите – 5 360 239, следват унгарците – 184 442, бошнаците – 153 801, ромите – 131 936, албанците – 61 687, хърватите – 39 107, а 27 143 се имат за югославяни.

21 етнически общности в Сърбия наброяват над 2000 души. Към българското национално малцинство принадлежат 6984 мъже и 5934 жени. В национален план мъжете в Сърбия са  3 231 978, а жените 3 415 025. 

При предишното преброяване от 2011 г. за българи се самоопределят 18 543 души, а през 1948 г. са били над 59 000.