Днес (5 май) се проведе изслушване на вицепремиера по управление на европейските средства Атанас Пеканов по искане на парламентарната група на БСП. То бе свързано с изпълнението на решението на предишното Народно събрание, с което Министерският съвет беше задължен да предприеме действия за изменение на Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) в частта “Енергетика”.
Пеканов започна отговора си, като зададе въпроса защо депутатът от „БСП за България“ Борислав Гуцанов поставя питането, а не председателят на парламентарната група – Корнелия Нинова. И попита дали причината е защото Планът е бил финализиран и съгласуван от кабинета Петков, където е участвала и политическата сила „БСП за България“.
Той показа и стенограмата от 6 април 2022 г., където тогавашният министър Кирил Петков представя плана. Пеканов подчерта, че там са присъствали четирима представители на парламентарната група на БСП – Корнелия Нинова, Георги Гьоков, Иван Иванов и Христо Проданов. Министърът подчерта, че никой от тях не е посочил да има някакви проблеми с Плана.
Тази забележка от страна на Пеканов веднага бе посрещната с критики. Народният избраник от „БСП за България“ Георги Свиленски го обвини, че две седмици е заблуждавал председателя на Народното събрание, че е в командировка в чужбина, а всъщност е бил в България.
Той припомни и че 7-мото Велико народно събрание е записало в Конституцията, че служебният кабинет трябва да прави само избори и да управлява два месеца, защото по думите му, когато това не се спазва, се стига до такъв вицепремиер, визирайки Пеканов.
След това служебният заместник-министър председател по европейските средства подробно информира за всички действия, свързани с предоговарянето на Плана в частта „енергетика“, извършени след публикуването на Решението на Народното събрание в Държавен вестник на 20 януари 2023 година:
На 26 януари 2023 г. е било изпратено писмо до г-жа Селин Гауер, генерален директор на Работна група по възстановяването и устойчивостта, и г-н Мартен Вервей, генерален директор на Генерална дирекция „Икономически и финансови въпроси“ на Европейската комисия, в което те са били информирани за решението на българския парламент, с което правителството се задължава да промени Плана за възстановяване и устойчивост в частта „енергетика“.
В писмото е било отбелязано, че сред промените е включено и отпадане на реформата, целяща намаляване на емисиите на въглероден диоксид от производството на електроенергия с 40%, и гарантиране на работата на въглищните централи без ограничение поне до 2038 година. Посочено е и че правителството е започнало подготовката по представянето на обосновано искане за изменение на ПВУ въз онова на чл. 21 от Регламента за създаване на Механизма за възстановяване и устойчивост – наличие на обективни обстоятелства, поради които ключови етапи и цели вече не могат да бъдат постигнати.
На 2 февруари 2023 г. е получен отговор от Европейската комисия, в който е била изразена готовност за провеждане на конструктивен диалог с българските власти по отношение на техническите детайли, свързани с подготовката на искането за изменение на Плана.
Същевременно, е било посочено, че ревизираният план трябва да продължи да съответства на критериите за оценка съгласно Регламента за създаване на Механизма за възстановяване и устойчивост, сред които е адресирането на предизвикателствата, идентифицирани в специфичните препоръки за България в контекста на Европейския семестър.
Сред тях е препоръката за „постепенната декарбонизация на икономиката, включително във въгледобивните региони“. В отговора се отбелязва, че реформите и инвестициите в Плана са от основно значение за справяне с тази препоръка и всяко изменение в това отношение следва да предвижда мерки с равностоен ефект;
В следващите седмици са били проведени срещи с представители на различни институции, Министерството на енергетиката, както са били проведени и девет срещи с представители на ЕК на политическо и на експертно равнище, на които са били обсъдени подготвяните промени.
Междувременно, по време на редовните срещите с ЕК за оценка на напредъка по Плана, е било акцентирано върху необходимостта от изменението му и от по-голяма гъвкавост от страна на Европейската комисия по този въпрос с оглед на променената среда.
На 10 март 2023 г. Министерство на енергетиката е изготвило позицията, с която се обосновават обективните обстоятелства, поради които България не може да ограничава работата на въглищните си централи. Въз основа на позицията е било подготвено изменение на Плана.
Проведени срещи и с представители на синдикатите, на които те са информирани за водените с Брюксел разговори. Те са били запознати с хода на преговорите и очакването от страна на Комисията да види конкретни предложения и стъпки за нарастване на зелената енергия в енергийния ни микс. Министър Христов ги е информирал за проведените от него срещи в Брюксел и за предприетите действия по подготовката на конкретни предложения, които да бъдат представени на ЕК.
По думите на Пеканов преговорите с ЕК са показали три неща:
Първо, реформата за декарбонизация на енергийния сектор е една от най-важните реформи за ЕК, което означава, че отпадането й ще се отрази сериозно върху средствата, които страната ни очаква да получи по Плана.
Второ, предоговарянето й е възможно само при условие, че бъдат предложени алтернативни мерки с еквивалентен ефект, с които да бъде постигнато значително намаляване на емисиите на въглероден диоксид до 2026 година.
И на трето място, необходим е интегриран подход при предоговарянето, при който следва да бъдат представени всички реформи и инвестиции, насочени към декарбонизация на икономиката ни, включително и тези, които ще бъдат финансирани от други финансови инструменти.
Той допълни, че съгласно Насоките на ЕК за промяна на плановете за възстановяване и устойчивост в контекста на REPowerEU, променените планове трябва да продължат да представляват всеобхватен и балансиран отговор на икономическото и социалното положение на страната и да допринасят към изпълнението на всичките шест стълба на Механизма за възстановяване и устойчивост. Пеканов уточни, че за да може да оцени това, ЕК трябва да види всички промени в Плана, които кабинетът смята да предложи.
По думите на Пеканов в края на месец март главните преговарящи от страна на Европейската комисия в телефонен разговор с него, са изразили позицията на Комисията, която би искала да види всички промени, които се планират по Плана, а не само тези, касаещи реформите по чл. 21.
В резултат на това кабинетът е преценил, че е необходимо с едно искане да бъдат представени всички изменения по ПВУ – не само тези, към които реферира Решението на Народното събрание, но също и новите или изменени инвестиции по REPowerEU, както и промените във връзка с намалената национална алокация или с невъзможността да бъдат постигнати ключови етапи и цели поради обективни обстоятелства.
Вицепремиерът подчерта, че в момента служебното правителство активно работи по подготовката на изменението на Плана, като на ЕК вече са изпратени за предварително съгласуване предложенията за включване на нови инвестиции по REPowerEU, както и за промяната на съществуващи проекти в съответствие с решението на Народното събрание, а именно – преработените инвестиции за изграждане на национална инфраструктура за съхранение на електроенергия от възобновяеми източници (RESTORE) и за реализацията на пилотен проект за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия от геотермални източници.
Министър Пеканов допълни и че същевременно се извършва преглед на съществуващите мерки в Плана, за да бъдат идентифицирани тези от тях, по отношение на които са необходими промени, включително и по сроковете за изпълнението им, както и тези, за които трябва се обмисли отпадане.
Той заяви, че целта е всички промени по Плана да бъдат изпратени неофициално на ЕК до средата на месец май, след което до средата на месец юни да се проведат преговорите с Комисията, а до края на същия месец искането за изменение да бъде представено официално.
“Бих искал да уточня, че този график не е изключение за България, тъй като се очаква също през лятото повечето държави членки да представят изменените си планове в контекста на REPowerEU,” добави Пеканов.
Той обяви, че предложенията на България по REPowerEU ще бъдат представени от енергийния министър Росен Христов. И припомни, че те вече са изпратени неофициално на Европейската комисия, като се очаква в най-скоро време нейното становище относно допустимостта им за финансиране.
В заключение, вицепремиерът по европейските средства заяви, че служебното правителство е предприело всички възможни действия за изпълнение на Решението на Народното събрание, като очаква подготвените промени да бъдат съгласувани с ЕК съгласно описания график.
Пеканов подчерта, че предоговарянето на Плана продължава и решението на Народното събрание ще бъде изпълнено дотолкова, доколкото е възможно в хода на преговорите с ЕК, която ще има окончателната дума по отношение на предложените промени. Същевременно ще се работи по постигането на целта да не се допусне забавяне на изпълнението по време на предоговарянето, както и загуба на европейски средства по Плана.
