„Европейската комисия предлага България да получи около 10 милиона евро помощ заради вдигането на националната забрана за внос на зърно от Украйна. Тези пари са недостатъчни, настояваме за информация от ЕК за методите и начините, по които е смятана тази пропорционалност на средствата.“ Това заяви служебният министър на земеделието Явор Гечев, който участва в откриването на единадесетия национален събор на овцевъдите край Петропавловския манастир.
Гечев счита, че страната ни е подценена по линия на втория пакет от помощи от Европа. Той припомни, че помощта за страната по първия пакет помощи във връзка с вноса от Украйна е бил около 16 милиона лева. Министерството на земеделието е предложило 27 продукта за обследване до пети юни, сред които както слънчогледовото масло, така и сухото мляко и меда, които са били завишени като внос през миналата година и тенденцията продължавала. Министърът коментира, че въпросът със сухото мляко е важен, защото за последните два месеца изкупните цени на млякото са занижени с 30 процента, но това не се е отразило на крайната цена в търговските вериги. По думите му икономиката бързо реагира, когато се качват цените, но е много плаха, при тяхното намаляване.
„В България има повече слънчоглед, от този който може да бъде обработен до новата жътва, стоката е над милион тона за три милиарда лева, а жътвата наближава. Министерството на земеделието е медиатор в разговорите между браншовете на производителите и преработвателите – единственият спор е за цени при тези срещи. Българските преработватели на олио декларират, че предпочитат да работят с български слънчоглед, и се надявам ситуацията да се нормализира“, посочи Гечев.
Думите на министъра обаче са в противоречие с декларираното от преработвателите на слънчоглед само преди дни. В своя позиция преработващите компании обявиха, че са заплашени от свиване на дейността и дори фалит.
Председателят на Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти в България Яни Янев отбеляза, че преработвателите на масла не могат да осигурят и натоварят мощностите си само със слънчогледа, произведен в България. Средногодишно у нас се произвеждат около 2 млн. тона слънчоглед, от които едва около 250 хил. тона или една осма са за българския пазар. Останалото количество отива за износ. Мощностите на преработвателите – за олио, шрот и белене на семена са за над 3 млн. тона, което означава, че и преди войната в Украйна у нас е внасяно голямо количество слънчоглед. Според Янев ако забраната остане, заради липсата на суровина, производителите на олио са заплашени от риск от спиране на производството и неизпълнение на търговски договори. България е страната, която в Източна Европа разполага с най-големите производствени мощности за производство на олио и шрот. Дори и в момента, мощностите на преработвателите са свити с около 30 на сто.
Днес Гечев съобщи, че предстои приемането на обща декларация между българското и украинското министерство на земеделието, според която при аномалии на пазара на земеделската продукция заради вноса от Украйна, да бъдат разработени различни варианти, които да усъвършенстват така наречените коридори, извеждайки ги и от Европейския съюз и от държавата. „Забраните не са съвършеното решение, трябва да има механизми, които регулират този тип кризи“, добави той.
„Когато има българска продукция и тя е на по-висока цена, означава, че тя е качествена и се търси. Целта е да се осигури баланс, който да дава сигурност, че когато се купува български продукт, той е с високо качество“, изтъкна земеделският министър.
Предстои законова регламентация, която да позволи съвместяване на общинските и държавни пасища с фотоволтаични паркове, което означава, че ако има такива съоръжения, те трябва да са не повече от 50 процента от съответната площ, да са повдигнати на повече от три метра, за да може и пространството под тях да се ползва за пасище, информира също така Гечев.
