Забраната за внос на руски суров петрол струва на контролираната от полската държава петролна компания „ПКН Орлен“ по около 27 млн. щ. долара на ден, защото тя се бори да намери алтернативни доставки за чешката си рафинерия. Главният изпълнителен директор на „Орлен“ – Даниел Обайтек – описва загубите от спрените доставки на руско черно злато като резултат от ценовата разлика от около 30 щ. долара да барел между най-евтиното руско гориво и заместителите. Обайтек посочва, че не би нарекъл въпросните 27 млн. долара точно загуба, защото това е начин да не се подкрепя Москва и е пазарната цена, която плаща всяка фирма, спряла вноса на руски петрол. Той обаче допълва, че компанията му продължава да ползва руската суровина, която се изпраща по тръбопровода „Дружба“ за чешката рафинерия на групата в Литвинов, която все още не е засегната от санкциите, въпреки че Варшава настоява за втърдяването им.
„Цялостната замяна на руското черно злато изисква подобряване на логистиката на петролните доставки, по която работим с чешкото правотилство“, коментира в интервю за „Файненшъл таймс“ Обайтек. Въпреки първоначалното обещание на „Орлен“ да спре вноса на руската суровина до края на 2022-а, компанията също е продължила импорта до февруари. През април поляците увериха, че са приключили и последния договор с руската фирма „Транснефт“ и че не са успели да направят това по-рано, защото са рискували съдебен процес за нарушаване на договорните условия.
През миналата година Европейският съюз забрани корабните петролни доставки от Русия, но направи изключение за суровината, изпращана по петролопровода „Дружба“, свързващ Русия с Поша и с няколко други държави от общността. Но докато „Орлен“ се бори да се освободи от руската зависимост, руските петролни компании все още „наводняват Европа с петрохимикали“ и с други деривати, въпреки санкциите на Брюксел, целящи да ограничат възможността на Кремъл да финансира войната в Украйна, твърди Обайтек. Той изброява няколко законови вратички, позволяващи на Москва да продължи да печели „прилични суми“ от ЕС, но без да дава конкретни доказателства за нарушаване на санкциите.
Обайтек смята, че санкционният режим трябва да е по-строг и да не е просто трик за подобряване на медийния имидж на Европа. Защото Русия не продава суров петрол и природен газ, но все още търгува с петрохимикали на Стария континент и извлича печалби не само от въглеводородите, но и от преработката им, да не говорим за изкуствените торове и други продукти.
Критиките на поляка идват точно когато Европейската комисия планира нови рестрикции на износа на ЕС за държави, които подозира, че правят реекспорт на забранени руски стоки.
Междувременно, Германия също е получила достъп до руско черно злато чрез последните си сделки с Казахстан. Да не говорим, че износът от общността достига до Русия чрез страни като Армения, Казахстан и Киргизстан. Търговските данни за изтеклата година „подсказват заобикаляне на санкциите чрез търговски посредници“, посочва Беата Яворчик – главен икономист на Европейската банка за възстановяване и развитие. Един от примерите е, че около 200 свързани с Москва фирми са били учредени само през трите месеца след руското нахлуване в Украйна на 24 февруари 2022-а. Яворчик споделя, че „от гледна точка на изтъргувани обеми те не компенсират изчезналия директен обмен, но за някои стоки са по-високи“.
„Орлен“ има доминираща позиция на петролния пазар в Полша и осъществява преработка на черно злато и в Литва, но има потенциал за разрастване и зад граница, най-вече в Германия. Обайтек коментира, че е той и колегите му открай време проявяват особен интерес към германския паза. Групата има вече 600 станции там и не смята да спре дотук, като може да предложи също и някои алтернативи за германския сектор на петролни рафинерии.
