През април трябваше да видим края на ликвидната банкова криза и успокояване на пазарите в очакване на последното повишение на лихвите от Федералния резерв. Продажбата на First Republic, 14-тата по големина банка в САЩ по активи към края на 2022 г., буквално в последния ден на месеца показва, че кризата с доверието в депозитните институции не е преминала. Това отбелязва Цветослав Цачев – главен инвестиционен консултант в „Елана Трейдинг“, в анализ за пазара.
Индексът на финансовите компании в S&P 500 обаче се покачи с 2% през април, с което надскочи целия индикатор за пазара. Ако погледнем данните за представянето на американските акции от началото на годината (+8.59%) и спрямо година назад (+0.91%), не изглежда, че инвеститорите оценяват реални рискове за рецесия и свиване на кредитирането. Фокусът на вниманието остава върху икономиката и евентуалния финал в политиката на повишение на лихвите. Индексът S&P 500 изпреварва значително представянето на по-малките компании. И интересното е, че огромната част от растежа на индекса се дължи на топ 20 компании в него. Пазарът на облигации обаче има друг прочит на събитията.
Защо поскъпнаха облигациите?
Причината винаги може да се намери в страха на инвеститорите и в търсенето на защита за капиталите. Но предвид липсата на спад на акциите, покупките на облигации идват най-вече от тези един трилион долара, които напуснаха банките след Silicon Valley Bank през март. Това не са капитали за инвестиране и те не бягат от рискови вложения на пазарите, каквито са акциите. Те дори не са били предвидени за инвестиции, но пазарът на щатски облигации е единственото място с нисък риск, висока ликвидност и доходност, която надхвърля лихвите в големите банки. Страх и паника на пазарите няма. Предпазливост, да. Но в умерени мащаби в сравнение с разпродажбите на рискови активи в средата на март.
Тези средства са много повече, отколкото Федералният резерв продължава да изтегля от пазара, като не реинвестира средствата получени от падежиращи облигации. Централната банка намалява баланса си /като изключим новите инструменти за ликвидност на банките/. Нищо не променя тази политика. Пазарите засега не усещат ликвидни затруднения. Но този процес сега започва и е много далеч до евентуалния си край в бъдеще.
Краят на повишаването на лихвите
Консенсусът на пазара е, че Фед ще свали лихвите след година към неутрално равнище от 3-3.50%. Това трябва да подкрепи възстановяването на икономиката и съответно да е създаде необходимата среда за дългосрочен тренд нагоре на акциите. Тези очаквания изпреварват във времето прогнозите на централните банкери и например средната лихва според тях в края на 2024 г. би трябвало да е 4.3%, а не 3%, както се оценява от пазара. Разликата между банкерите и инвеститорите става все по-голяма навсякъде по света и изненадващото повишение на лихвата в Австралия в началото на май трябва да ни подсказва, че няма никакви гаранции за монетарната политика, за увеличение на баланса или за нови стимули в среда на висока инфлация.
Икономиката се представя много добре на фона на това, което можеше да се случва след цялата 2022 и събитията от март. Дори проблемите с доставките започват да отшумяват, а намалението на транспортните разходи е голям плюс за индустрията. Единственият проблем, който бих определил като „Дамоклев меч“ за пазарите, са търговските недвижими имоти и офисите. Те имат потенциала да превърнат ликвидната банкова криза в криза на кредитните проблеми за банките и в някаква степен да повторят събитията от 2008 г. В балансите на банките има търговски ипотечни заеми за 2.9 трилиона долара. За сравнение, ипотечните заеми за жилища са в размер на 2.5 трилиона долара. Разликата при кредитно събития би била в това, че сега се продават добри портфейли с активите на банки, от които бягат депозитите без гаранции. А в бъдеще това може да са портфейли от несъбираеми лоши кредити за офиси или търговски площи. Тогава ще изчезне желанието, а вероятно и възможността да се купуват проблемните банки.











