“Изкуственият интелект в контекста на журналистиката и медиите” е заглавието на семинар, който ще се проведе утре, 10 май, от 18.00 часа в Аула Магна на Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет. Събитието е в рамките на Публичния семинар на катедра „Радио и телевизия“.
Своята позиция по темата ще изкажат доц. д-р Мариана Тодорова – доктор по футурология, доцент в Института по философия и социология на БАН, автор на книги за изследване на бъдещето, консултант-футурист по стратегиране, иновации и визионерство; Никола Тулечки – IT специалист, „Данни за добро” – организация, която работи за разрешаването на значими задачи в обществена полза, като предоставя знания и услуги, свързани с обработка и анализ на данни и Георги Караманев – журналист и IT специалист, който развива платформата „Дигитални истории“.
Караманев среща читателите си с хора от различни области, които имат интересна гледна точка за дигиталното ни бъдеще и представя нашумели и непознати технологични нововъведения, които могат да променят човешкото развитие.
Дискусията се провежда дни след като десетки учени от цял свят подписаха отворено писмо, призоваващо разработващите изкуствен интелект да научат повече за човешкото съзнание, тъй като AI системите стават все по-напреднали.
„Вече не е в сферата на научната фантастика да си представяме, че системите за изкуствен интелект (AI) могат да имат чувства и дори съзнание на човешко ниво“, се посочва в писмото.
Повечето експерти са единодушни, че все още AI е далеч от фазата да изпитва чувства и да има съзнание, но се развива бързо и немалко учени смятат, че разработки в подобна посока трябва да бъдат спрени.
Терминът AI обхваща компютърни системи, способни да изпълняват задачи, които обикновено се нуждаят от човешки разум. Това включва чатботове, способни да разбират въпроси и отговарят с човешки отговори и системи, способни да разпознават обекти в картини.
Generative Pre-trained Transformer 4 (GPT-4), разработена AI система от създателя на ChatGPT чатбот OpenAI, вече може успешно да издържи адвокатски изпит – т.е. да придобие професионална квалификация за юрист, въпреки че все още прави грешки и може да сподели невярна информация.
Но това е само една функция на изкуствения интелект. Негови продукти се внедряват в много сектори, включително при здравни изследвания, маркетинг и финанси.
Освен вълнения – след като бе пуснат през ноември 2022 г. ChatGPT мигновено се превърна в огромна сензация – AI предизвиква и тревоги.
От Microsoft, които са направили сериозни инвестиции в OpenAI, заявиха, че изкуственият интелект може да поеме „тежката работа” и да облекчи офис администрацията от някои нейни ежедневни задачи.
В скорошен доклад на Goldman Sachs се появи тезата, че AI може да замени 300 милиона работни места на пълен работен ден. Тази информация, наред с естествените притеснения, че навлизането на AI индустрията ще изисква високоскоростно преквалифициране на огромна работна сила, която да може да работи с изкуствения интелест, предизвика ответни реакции.
Милиардерът Илон Мъск изказа мнение, че по-нататъшните разработки на AI трябва да бъдат задържани на досегашното си ниво, докато не се разработят ефективни механизми, гарантиращи липсата на сериозни рискове от развитието на изкуствения интелект.
Бившата съпруга на Илон Мъск – Талула Райли, сподели в туит, че AI, който е способен да решава задачи на нивото на човешкия интелект, се нуждае от „еквивалент на екологичната активистка Грета Тунберг“, която да повиши осведомеността по климатичните промени и да насърчи обществените дебати по въпроса.
В същото време от Асоциацията за наука за математическо съзнание (AMCS) – автори на отвореното писмо, нямат мнение по въпроса дали на развитието на AI трябва да бъде сложена спирачка. Техният основен апел е да се вземе предвид, че отговорното развитие на дневния ред на изкуствения интелект трябва да включва изследване на съзнанието.
От Асоциацията настояват за по-добро научно разбиране на същността на съзнанието и на това как то може да се приложи към изкуствения интелект, така че да се осъществи по-доброто му взаимодействие с хората.
„Бързото развитие на изкуствения интелект показва спешната нужда от ускоряване на изследванията в областта на науката за съзнанието“, се подчертава в писмото.
Сред подписалите го са д-р Сюзън Шнайдер, която оглавяваше Американската космическа агенция NASA, както и академици от университети във Великобритания, САЩ и Европа.
Учените обявяват публично за отвореното си писмо, след като миналата година – през 2022 г. Блейк Лемоан, инженер, работещ за Google, беше уволнен, след като заяви, че изкуственият интелект е разумна система.
Блейк Лемоан написа, че езиковият модел на Google Lamda, съперник на ChatGPT Bard, изразявал чувства. Той уточни и че Lamda прави тъкмо това, за което е бил програмиран – да общува по човешки начин.
От друга страна шефът на Google Сундар Пичай наскоро заяви в интервю за американската новинарска платформа CBS, че не е наясно напълно как работи ChatGPT Bard. Той добави и че човешкият ум също продължава да крие загадки за своите изследователи и че те не трябва да спират да го проучват.
