Пореден голям празник взе поредните жертви по пътищата. След което за пореден път изпълзяха дежурните коментатори да сеят акъл как да се справим с катастрофите. И така минават десетилетия, в които нито съветите, нито жертвите намаляват. Докога?
Безхаберието стана отличителна черта на българина, а дебелокожието – начин на съществуване.
Нищо вече не стряска нашенеца. С безучастна апатия гледа той кръвта, която всеки ден се лее – не само в Украйна, Сирия и другаде по света, а тук, по улиците и пътищата.
Двама млади загинаха малко след полунощ в понеделник (8 май), на кръстовище на един от централните столични булеварди. Отидоха си, отнесени от друг младеж, току-що сдобил се с шофьорска книжка и полетял, навярно, към мечтите си.
Часове по-късно
друга катастрофа затвори Прохода на Републиката.
И там пострадаха млада жена и дете, а двете коли изгоряха.
Само на 8 май, по пътищата на страната станаха 37 тежки катастрофи, петима души загинаха, а 55 бяха ранени. Само за първите 8 дни на месеца, при 174 пътни инциденти живота си загубиха 19 и бяха ранени или осакатени 220 души –
средно по двама загинали и 28 ранени на ден.
От началото на годината при 1958 катастрофи загинаха 155 души, а 2537 бяха ранените.
Тъжно, особено за една застаряваща, емигрираща и направо загиваща нация.
И отново отбелязваме, че най-тежките катастрофи стават около големи християнски празници – Великден, Никулден, Спасовден, Гергьовден…
Да припомням ли удавените с автобус деца в река Лим, загиналите под моста при Бяла, потрошените в автобус на Бакаджиците, колегата Милен Цветков на Великден?
Или пък да се сетим, че след всяка тежка катастрофа
из медиите плъзват един и същи лица,
които с апломб започват да ни учат как се спира войната по пътищата? Прекрасно, но защо, след като много от техните съвети бяха изпълнени, броят на загиналите и ранените не намалява?
След последните инциденти по радиа и телевизии отново се яви един председател на асоциация, за да ни обясни как обучението в автошколите у нас е неефективно и че е необходима електронизация на обучението. Според него обучението на кандидат-водачите се описвало на хартиен картон, който по всяко време можел да бъде манипулиран.
Така е, само че веднага възникват едни логични въпроси. Като например – защо едни от водачите, завършили същите автошколи, не допускат почти никакви нарушения (освен да потеглят с невключени фарове), докато други катастрофират през ден, а през два ги хващат пияни? И как така едните – първите – непрекъснато плащат някакви глоби, докато другите – вторите – изобщо закон не ги лови?
Други „експерти“ вече настояват час по-скоро парламентът да гласува поредните промени в Закона за движението по пътищата (ЗДП). Пак ли! Откакто влезе в сила на 1 септември 1999 г.
сегашният ЗДП беше изменян 97 пъти,
като последният му ремонт е отпреди три месеца – 10 февруари! И каква е ползата от тези гимнастики?
Винаги е било така. И преди да се “докоснем” до Евростат, и сега. Поредното дъно, от което няма отлепяне…
Като погледнем черната статистика – никаква! Да не говорим, че откакто е в сила действащият ЗДП, в публичното пространство периодично се пускат в употреба какви ли не чудновати предложения за разделянето му на три закона, за създаването на съвсем нови нормативни актове и прочие. Даже беше създадена цяла държавна агенция и… пак нищо! Макар и на хората без книжки да е ясно като бял ден, че
закон и служба кола не карат!
Въпреки всичко казано дотук, в новото 49-о Народно събрание, група депутати от ГЕРБ-СДС внасят проект за поредното изменение на Закона за движение по пътищата (ЗДП). Проект, срещу който на 9 май Българската асоциация за интелигентни транспортни системи най-официално възрази.
Ситуацията е отчайващо… странна: вместо да побързат с приемането на бюджета и на законите, необходими за отпушването Плана за възстановяване и устойчивост,
народните ни избраници продължават хартиената война с войната по пътищата.
Тогава какво трябва да бъде направено, че да изкараме поне един месец без човешки жертви?
На първо място – да се въведат
задължителни часове за обучение по безопасност на движението в училищата
по строга учебна програма от 3 до 10 клас. Обучението да се води по съответни помагала, но не проформа, както досега. Задачата му е да превърне утрешните граждани в безопасни участници в движението и като пешеходци, и като водачи на различните превозни средства. В крайна сметка каква полза да знаеш отлично математика, химия и езици – ако не можеш да опазиш живота си на пътя?!
На второ място – да се подобри наистина практическата работата на автошколите. Защото от тях излизат не само водачи със слаба подготовка за паркиране, потегляне по наклон и други важни маневри, но дори и такива, които
не спират на червен сигнал на светофара, на знак „Стоп“
или изобщо не забелязват знак В1 „Забранено е влизането“.
И така стигаме до генералния въпрос: “Кой разрешава на водачите, които не спират на „Стоп“ и на червен светофар и които карат като бесни – да получат шофьорски книжки?”
Точно 30 доклада заедно с видеозаписите, доказващи нагледно написаното преди малко, са подадени на разследващите органи през 2018 г. от бившия служител на ИА „Автомобилна администрация“ инж. Иво Кръстев. Доклади за изпитвани кандидати-водачи, които въпреки жестоките си нарушения, получават оценка „Да“ и вземат книжки.
И въпреки това и тези, и много други
неграмотни и недосегаеми водачи продължават да шофират
и да убиват хора по пътищата.
Докато човекът, подавал от април 2010 г. насам сигналите за тях и за още множество корупционни схеми на “черния” пазар” на шофьорски книжки, вече пет пъти е уволняван от работа.
Същият този инж. Иво Кръстев, за когото “БАНКЕРЪ“ вече писа – е подавал сигналите не само до българските компетентни органи, но и до Европейската комисия, и до правителствата на няколко водещи европейски държави – чрез посолствата им в София, а също и до шефката на европейската прокуратура Лаура Кьовеши.
И… нищо. След като сътрудничи три години и половина на ГДБОП, инж. Иво Кръстев породължава да си стои без работа. Докато бивши шефове на ИААА, уволнени заради същия този „черен пазар” на шофьорски книжки, отново ръководят ведомството.
Накратко – докато българското общество не се справи с корупцията в ИА „Автомобилна администрация“ и по-висшите етажи на властта, които я толерират вече години наред- намаляване на тежките катастрофи с убити и ранени на пътищата няма да има!
И никакви камери в колите на обучаващите, изпитващите, проверяващите, по кръстовищата и зад храстите няма да помогнат срещу войната по пътищата! Това е!
