Днес, 10 май, от 11.00 часа, в Залата за временни експозиции на Националния исторически музей (НИМ) откриват официално юбилейната му изложба „50 от 50“, посветена на кръглата годишнина от създаването му.
Директорът на НИМ доц. д-р Бони Петрунова е поканила на събитието всички бивши и настоящи колеги на музея, научни сътрудници и партньори, приятели и съмишленици на каузата за опазването и съхраняването на българското културно-историческо наследство.
През 2023 г. се навършват 50 години от създаването на Националния исторически музей и изграждането на музеен комплекс в град София.
С тази специална изложба „50 от 50“ музеят ще разкаже на своята публика повече за своята 50-годишна история. Националният исторически музей поставя началото на честванията по повод юбилея с 50 постерни пана с архивни снимки и витрини с важни за всяка от годините предмети, които описват запомнящи се събития от историята на културната институция.
Към НИМ е и Боянската църква „Св. Никола и св. Пантелеймон“, известна със средновековните си стенописи, която през 1979 г. е включена в списъка на световното културно наследство под закрилата на ЮНЕСКО. Тя няколко десетилетия е в реставрация, която завършва едва през 2006 г. вследствие на дарителска акция, организирана от Националния исторически музей. Филиал е на НИМ от 2003 година.
И днес желаещите да посетят втория етаж от църквата – параклиса „Св. Пантелеймон“, не могат да го направят. Там са запазени части от: „Благовещение“, „Причастие на апостолите“, „Разпятие“, „Възкресение“ и сцени от житието на Свети Пантелеймон. Причината – не е обезопасено качването дотам по външната стълба, направена допълнително. Някога богомолците са се изкачвали по подвижна, вътрешна стълба, поставяна на първия етаж.
Боянската църква е уникална с многообразието си, с колоритните решения на над 240 образа и с дълбокия психологизъм на изобразените светци.
Бояна е единственият цялостно запазен най-изявен паметник на Търновската живописна школа от XIII век.
По мнението и на международни специалисти стенописите на Боянската църква имат своята роля за развитието не само на средновековната българска живопис, но и на европейската.
