На 12 май 1952 година започва най-мащабната и скоростна парична реформа в България, съчетаваща деноминация и конфискация на паричните средства.
Тя се осъществява в съответствие с Постановлението на Министерския съвет и Централния комитет на Българската комунистическа партия “за провеждане на парична реформа, премахване купоните на хранителните продукти и намаляване на държавните цени на дребно”. Обмяната на старите пари с нови се извършва в периода между 12 и 15 май, включително, и е възложена на Българска народна банка.
Причина за паричната реформа са масираните инвестиции в тежката промишленост през първата петилетка /от 1949 до 1953 година/, които изправят страната на ръба на инфлационна криза. За да се предотврати тя, левът е деноминиран в съотношение 100:4, но личните средства в брой са обменени при съотношение 100:1, а личните банкови влогове по различни съотношение между 100:4 и 100:1. По този начин от гражданите са иззети 857 милиона нови лева – еднократен данък, определян от пропагандата като “сериозен удар върху материалната база на капиталистическите елементи”.
На този ден се пускат в обращение нови банкноти и монети. Старите пари, които не са обменени в срок, се анулират. Курсът на лева се определя спрямо съветската рубла при съотношение 1.70 лв. за 1 рубла.
Заплатите, пенсиите, стипендиите и други възнаграждения, както и всички цени и тарифи от 12 май 1952 г. се преизчисляват в съотношение 100:4. Преоценяват се и влоговете и текущите сметки в спестовните каси и банките.
Според инструкция на Министерството на финансите във връзка с реформата, се пускат се в обращение от 12 май 1952 г. нови пари, образец 1951 година. Това са банкноти на Българската народна банка от по 10, 25, 50, 100, 200 и 500 лева, държавни съкровищни билети от по 1, 3 и 5 лева и металически монети от по 1, 3, 5, 10 и 25 стотинки.
Заедно с това, в инструкцията е записано, че “сметките на бившите капиталисти, намиращи се в кредитните учреждения и блокирани в периода на национализацията, се преоценяват в съотношение 200 лева стари пари за 1 лев нови пари и се зачисляват в приход на държавния бюджет.
Премахват се от 12 май 1952 г. разпределителните карти за хляба и брашното, фидето и макароните, ориза, растителните и животински мазнини, месото, рибата, млякото, млечните произведения – сиренето и кашкавала, бисквитите, а също така и сапуна за пране тоалетния сапун. Същите стоки се пускат в продажба по единни държавни цени на дребно, с което напълно се отменя купонната система и се преминава към разгърната търговия с всички стоки.”
На 28 юли същата година е открит Българският монетен двор. С това сеченето на разменни и възпоменателни монети започва изцяло да се осъществява на територията на страната.
Деноминации в България са правени няколко пъти:
през 1947, 1952, 1962 и 1999 година.
С обмяната през 1947 г. се изтеглят от парично/финансово обращение банкноти от емисии до 1943 година. Срещу старите банкноти и бонове физическите лица могат да получат най-много до 2000 лв. в нови банкноти, което определя подчертано конфискационния характер на този акт.
Втората е през 1952 година.
Трета обмяна на парите е въведена на 1 януари 1962 година. Съотношението е 10:1.
На 5 юли 1999 година се извършва деноминация на българския лев, според закон, приет от XXX Народно събрание на 19 януари същата година. Старите 1000 лева стават нов 1 лев. Българска народна банка пуска в обращение нови банкноти и монети. Банкнотите са с номинална стойност 1, 2, 5, 10, 20 и 50 лева, а монетите – с 1, 2, 5, 10, 20, 50 стотинки и 1 лев. Всички банкноти и монети от старата емисия се приемат без ограничения като законно платежно средство до края на 1999 г., а след 1 януари 2000 г. като законно/легално платежно (разплащателно) средство остава само новият лев.
Освен за банкнотите и монетите, деноминацията се отнася също и за:
-всички имуществени и парични права и задължения;
-активите и пасивите на предприятията;
-ценни книжа и размера на акционерните дяловете;
-размера на капитала, записан в Търговския регистър;
-всички платежни средства, чиято стойност се измерва в левове.
