Както повелява традицията, Съединените щати винаги са с едни гърди пред Обединена Европа. Особено, когато става дума за скъсяване на дистанцията в отношенията с Китай. Вашингтон често търси подкрепата на ЕС срещу стремежа на Поднебесната империя към световно господство, но… само в рамките на псевдо благоприличието. Тоест – без да забравя своя си интерес и без да къса отношенията си с Пекин.
Двете световни сили използват доста груб език една към друга, който от време на време прескача границата на благоприличието и прераства в заплахи. Тъй като, но тъй като са концентрирани най-вече в икономическите ползи, никога не преминават „червената линия“. За разлика от тях, отношенията между Китай и Европа остават неясни, удавени в стратегии и програми, които са толкова условни, че често са неразбираеми дори за авторите им.
Външните министри на страните от блока се срещат в Стокхолм в петък (12 май), за да обсъдят подхода към Китай. По предварителна информация се очаква те да се фокусират върху
„ценностите, икономическата и стратегическата сигурност“,
които ще сведат до минимум рисковете от Китай, но без отношенията да бъдат късани или замразявани.
Тази среща се случва, след като миналия месец цяло съзвездие от европейски политици посетиха Пекин, за да опипат почвата, а други като френският президент и водената от него бизнес делегация, да подпишат изгодни договори. Очевидно е, че Брюксел прави опит за смекчаване на тона към ръководството в Пекин, но това предизвика критики в блока, защото можело да подразни Чичо Сам.
В същото време Вашингтон не стои със скръстени ръце, а работи. Ако не да подобри отношенията с Китай, то поне да ги нормализира след скандала с китайския шпионски балон и останалите „неидентифицирани летящи обекти“ (НЛО) .
Въпреки клетвите на Пекин, че въпросният балон не е бил разузнавателен, държавният секретар Антъни Блинкен отмени посещението си в Китай, въпреки че то трябваше да бележи
новото начало в отношенията на двата световни хегемона.
Но и без балона, връзките между САЩ и Китай вървят надолу по всички възможни сюжетни линии – от обвиненията в шпионаж и нарушения на човешките права (по адрес на Китай), до контраобвиненията в изграждане на военни съюзи и притискане в ъгъла (по адрес на САЩ).
Съветникът на Джо Байдън по националната сигурност – Джейк Съливан, тази седмица се е срещнал с най-високопоставения китайски дипломат Ван И. Основните теми на сгледата са били две – войната в Украйна и актуалната ситуация около Тайван. А крайният публично известен резултат… само един:
Вашингтон и Пекин да държат линиите на комуникация открити.
„Двете страни проведоха откровени, съдържателни и конструктивни дискусии по ключови въпроси за двустранните отношения, глобалната и регионалната сигурност, руската война срещу Украйна и теми, засягащи отношенията между Пекин и Тайпе“, се казва в съобщението на Белия дом.
Резултатите от виенската среща не закъсняха. Тон за песен дадоха китайските власти, които обявиха, че през следващата седмица започват дипломатически совалки, които ще преследват една единствена цел –
край на войната и решаване на спорните въпроси по мирен път!
„От 15 май посланик Ли Хуей, специален представител на китайското правителство по евразийските въпроси, ще посети Украйна, Полша, Франция, Германия и Русия, за да обсъди с представители на всяка от тези държави политическото решаване на украинската криза“, обявиха от китайското външно министерство в петък.
Именно за това призоваваше Украйна и настояваше Запада – Китай да се ангажира лично с посредничество за прекратяване на войната, което е доста по-различно от мъгляво формулираните 12 точки на мирния план, предложен от Пекин през март.
И докато прогресивното човечество тръпне в очакване да разбере какво ще си говорят тия дни по телефона Джо Байдън и Си Дзинпин, американският президент „изведнъж“ реши, че
китайските инвестиции в американската икономия трябва да бъдат ограничени.
И то не как да е, а срещайки пълното одобрение на партньорите от Г-7, защото и тях това ги чака – да паднат в жертва на нарастващото икономическо влияние на Китай.
Колкото до Пекин – ответният удар отново не закъсня. След като през март китайският президент заяви, че под ръководството на САЩ западните държави (т.е. Европейския съюз) са „изолирали, обградили и потиснали Китай, което поставя развитието на страната пред безпрецедентни предизвикателства“, неотдавна китайският външен министър предупреди, че ако САЩ продължат да вървят по грешния път,
ще има конфликти, конфронтации и… катастрофални последици!
Въпреки провокациите, големите световни сили поставят на първо място приоритетите си и върху тях градят отношенията си. Към момента обаче „нещата“ явно се раздвояват: САЩ и Китай уж се карат, но търгуват помежду си, докато Европейският съюз… продължава да пише стратегии!
