Дигитализацията и изкуственият интелект водят до промяна на характера на труда в целия свят. Тази тенденция стана осезаема на първо място във финансовия сектор. Това изисква усилия от всички нас като синдикат да подпомогнем процеса на добиване на дигитални умения и компетенции. За да запазим работните ни места, трябва да отговорим на предизвикателствата на дигиталната трансформация. Най-сигурното нещо на света е промяната. Трябва да я адресираме към хората, с цел да защитим интересите им.
Това заяви президентът на Конфедерация на независимите синдикати в българия (КНСБ) Пламен Димитров по време на IV-ия Конгрес на Националния банков синдикат.
На събитието присъстваха вицепрезидентът на конфедерацията Даниела Алексиева, Радослава Кроснева – директор на отдел “Човешки ресурси”, и Ани Георгиева – ръководител “Възнаграждения” в „Банка ДСК“.
Събитието бе повод лидерът на конфедерацията да връчи наградата на името на проф. д-р Кръстьо Петков “За цялостен принос в развитието на синдикалното движение в България” на председателя на Националния банков синдикат (НБС) Валерия Николова.
Димитров коментира пред делегатите на конгреса и текущата икономическа ситуация в страната.
“За нас е изключително важно хората в България да получат поне компенсация на инфлацията. Тя ще стане едноцифрена, но цените ще продължават да растат, само че по-бавно. За последните два години – 2021-2022, официалната кумулативна инфлация е 28.5 процента. Ако за този период не сте получили увеличение на заплатите от поне 30%, трябва да го поискате”, заяви той.
Според Пламен Димитров, плоският данък създава допълнителни неравенства и по тази линия България отново е на опашката в Европейския съюз. Той бе категоричен, че няма държава, в която работещите да плащат повече през преките данъци, отколкото бизнеса.
Президентът на КНСБ подчерта, че данъчната реформа е неизбежна. Той обясни, че това е така, защото с текущите данъчни приходи няма как бюджетът да бъде “вързан”. Наред с това от 1 януари 2024 г. всички държави членки на ЕС трябва да започнат да прилагат директивата за минималния корпоративен данък, според която той трябва да бъде 15% (в момента в страната ставката му е 10%).
“Сега е моментът и да намалим данъка върху дохода с необлагаем минимум, равен на минималната работна заплата. Така ще бъдат ребалансирани данъчните приходи в бюджета”, обясни Димитров.
Димитров отправи призив за постигането на “силно, ясно и консолидирано браншово представителство” в банковия сектор, чрез което да се постигне и браншов колективен трудов договор.
Той припомни, че директивата за адекватни минимални работни заплати и насърчаване на колективното договаряне изисква достигането на 80% покритие с колективния трудов договор (КТД) в следващите пет години. По думите му това може да се постигне с разширяване на синдикалното представителство и браншов колективен трудов договор. В края на своето обръщение той пожела на присъстващите успешен конгрес и вземане на мъдри решения.
Радослава Кроснева също отправи поздрав към делегатите по случай провеждането на конгреса. Тя изрази надежда, че добрият социален диалог ще продължава в същия дух. Кроснева се присъедини към мнението на президента на КНСБ по отношение на браншовото организиране, с цел да се избегнат отдавна залегналите неравенства в банковия сектор.
Валерия Николова представи и Отчетния доклад за дейността на синдиката през мандата. Тя отбеляза, че пандемията, наред със всички последствия от нея, е и причината настоящият конгрес да се провежда осем, а не пет, години след Третия. Председателят на Националния банков синдикат подчерта, че въпреки трудностите, членовете на синдиката задържат своя брой и представляват повече от 50% от служителите в Банка ДСК.
