По искане на депутатите Корнелия Нинова, Румен Гечев и Георги Свиленски, служебният министър на финансите Росица Велкова – Желева представи информация в Народното събрание относно изпълнението на бюджетните приходи и разходи и състоянието на фискалния резерв към момента.
Предлагаме цялото й изказване пред народните представители.
„Уважаеми господин председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Изпълнение на приходите към края на месец април 2023 г. (на база предварителни данни)
Размерът на приходите, помощите и даренията по консолидираната фискална програма за първите четири месеца на 2023 г. е 19.840 млрд. лв., като – съпоставено със същия период на 2022 г. – приходите нарастват номинално с 2.051 млрд. лв. или 11.5 на сто. Данъчните и неданъчните приходи отчитат ръст спрямо първите четири месеца на предходната година, докато постъпленията в частта на помощите, където се отчитат основно грантовете по програмите и фондовете на ЕС, са по-ниски.
В частта на данъчните и осигурителните приходи се отчита най-голямо номинално нарастване – с 1.989 млрд. лв. или 14.2 на сто ръст на данъчните приходи. При отделните данъци изпълнението е както следва:
Приходите от корпоративни данъци (вкл. данък върху дивидентите) към месец април 2023 г. са в размер на 788.7 млн. лева. Сравнени с отчета към месец април 2022 г., постъпленията нарастват със 128.1 млн. лв. (19.4 процента). Постъпленията от този вид данък се определят от регламентираните срокове за деклариране на данъчния финансов резултат за 2022 г. и за внасяне на дължимия на дължимия корпоративен данък по ГДД (в срок до 30 юни 2023 г.), както и сроковете за деклариране и внасяне на авансов данък през текущата година. В тази връзка вноските за този данък по годишни данъчни декларации се очаква да постъпят като приход в бюджета основно през месеците май и юни. При авансовите вноски за данъка за периода януари-април 2023 г. има ръст от около 115 млн. лв., което е 29 % спрямо същия период на миналата година.
Постъпленията от данъците върху доходите на физическите лица (ДДФЛ) към 30.04.2023 г. са в размер на 1 851,1 млн. лв., което е с 232,5 млн. лв. повече или 14,4 % ръст спрямо същия период на предходната година. Върху размера на данъчните постъпления от ДДФЛ основно влияние имат развитието на пазара на труда и предприетите законодателни и административни мерки в областта на трудовото, социалното и данъчното законодателство.
По трудови правоотношения приходите от данъка към 30.04.2023 г. са 1 435,5 млн. лв. или нарастват 18,1 % в сравнение със същия период на предходната година. Отчетеният ръст на заетостта, рекордният спад на безработицата в страната и значителният номинален ръст на средната работна заплата през последното тримесечие на предходната година са основни фактори за нарастването на данъчните приходи от трудови правоотношения в началото на 2023 година.
Ползването на облекченията за деца по чл. 22в и чл. 22г от ЗДДФЛ чрез подаване на декларация по образец при работодателя през месец декември 2022 г. оказва въздействие в посока намаление върху приходите от трудови правоотношения през първото тримесечие на настоящата година. Очаква се ползването на облекченията за деца да окаже влияние и през следващите отчетни периоди при подаване на годишната данъчна декларация за доходите, придобити през 2022 г. и при авансовото ползване при работодател за придобитите доходи през 2023 година.
Приходите от ДДС към 30 април 2023 г. са в размер на 4 905,3 млн. лева. В сравнение със същия период на миналата година, приходите от ДДС намаляват със 143,5 млн. лв. (2,8 %).
Постъпленията от ДДС при сделки в страната (нето) към месец април 2023 г. възлизат на 2 983,5 млн. лв. и са близки до отчетените за същия период на предходната година. През първите четири месеца на 2023 декларираният за възстановяване ДДС и ефективно възстановеният данъчен кредит нарастват значително спрямо същия период на 2022 г. Основната причина за високия размер на декларирания за възстановяване ДДС е ръстът при декларирания данъчен кредит от износители. Възстановеният ДДС на износители към 30.04.2023 г. е 2 262,5 млн. лв., което е завишение от 350,5 млн.лв. (18,3%) спрямо същия период на предходната година. За периода, при 22 дружества е отчетен ръст над 10 млн. лв. на декларирания за възстановяване ДДС. Само от тезидружества декларираният за възстановяване ДДС е 760 млн. лв. , което е с 584 млн. лв. (ръст от над 300%) повече спрямо същия период на миналата година. Основната дейност на тези дружества е търговия с горива, електроенергия, специална продукция и лекарства. Върху приходите от ДДС през 2023 година оказват влияние и приетите от второто полугодие на миналата година мерки за намаление на ставката на 9 % за централно отопление и природен газ и въвеждане на нулева ставка за хляб и брашно, както и направеното увеличението на прага за регистрация по ЗДДС на 100 хил. лева от 01.01.2023 година. Намалените ставки по ЗДДС и увеличеният праг за регистрация по ЗДДС водят до загуба на приходи от ДДС, която се изчислява в годишен размер над 500 млн. лева.
Нетният размер на приходите от ДДС от внос към месец април 2023 г. е 1 921,7 млн. лв., което е със 145,0 млн. лв. (-7 %) по-малко от събраните за същия период на 2022 г. Влияние върху постъпленията от ДДС от внос оказват главно цената и количествата на внесения суров петрол, количествата на внасяните стоки за междинно потребление (черни, цветни метали и др.), курсът на щатския долар спрямо еврото и др. За периода януари-април 2023 г. се отчита намаление на индекса на цените на стоки, внесени от трети страни с 1,3 % и понижение на количествата с 16,8 % спрямо същия период на 2022 година. Разглеждайки декларирания ДДС при внос по групи стоки, през периода се наблюдава понижение при всички групи с изключение на групата „Храни и напитки“.
Приходите от акцизи (нето) към 30.04.2023 г. са в размер на 2 064,8 млн.лв. което е с 332,8 млн. лв. (19,2 %) повече от приходите за четирите месеца на 2022 г. Увеличението е основно в резултат на по-високите постъпления от тютюневи изделия. Причина за този скок са въведените от 01.03.2023 г. по-високи акцизни ставки на освободените за потребление количества тютюн и тютюневи изделия, както и презапасяването с цигари и други тютюневи изделия. Приходите от тютюневи изделия са 1 253,2 млн. лв. като само през месец март са постъпили 672 млн. лв. при средно месечна вноска за предходните десет месеца 255 млн. лв. Това презапасяване е за сметка на постъпленията през следващите месеци и се очаква на годишна база ръстът да спадне до 5,8%.
Наблюдава се намаление на приходите от горива в размер на 80,8 млн. лв. , основно в резултат на приетите разпоредби за прилагане на намалена акцизна ставка за втечнен нефтен газ и природен газ, предназначени за потребление като моторно гориво, както и за топлинна енергия, използвани за осъществяване на комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия. Ефектът от приетите промени през разглеждания период се изразява по предварителни данни в спад около 50 млн. лева в приходите от акциз за горива в сравнение с първите четири месеца на 2022 г.
Постъпленията от мита са традиционен собствен ресурс и законодателството, което се прилага за тях е изцяло на ниво ЕС. Търговската политика на ЕС е все по-либерална, в следствие на което има множество сключени споразумения или предоставени на автономно основание преференциални мита. Постъпленията от мита при внос към 30 април 2023 г. са в размер на 105,7 млн.лв., което е с 37,7 млн.лв. (26,3 %) по-малко спрямо приходите от мита към месец април 2022 година.
Постъпленията в групата на другите данъци (включват други данъци по ЗКПО, имуществени и др. данъци) са в размер на 1 384 млн. лв. и нарастват номинално със 734,6 млн. лв., което е над два пъти повече от отчетеното за първите четири месеца на 2022 г.
Приходите от социално и здравноосигурителни вноски (по бюджета на Държавното обществено осигуряване и бюджета на НЗОК) за първите четири месеца на 2023 г. възлизат на близо 4 889,4 млн. лв. лв. Съпоставени със същия период на предходната година те нарастват със 740,7 млн. лв. или 17,9 на сто., като върху постъпленията в групата влияние оказват ръстът на средната работна заплата, респективно средният осигурителен доход, както и увеличеният размер на минималната работна заплата от януари 2023 г. от 710 лв. на 780 лв., ниските нива на безработицата и други.
В частта на неданъчните приходи постъпленията за първите четири месеца на 2023 г. са в размер на 3 218,1 млн. лв., като съпоставено със същия период на 2022 г. нарастват с 339,1 млн. лв. или 11,8 на сто и се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други.
Постъпленията в частта на помощите и даренията са в размер на 610,8 млн. лв., като съпоставено със същия период на предходната година се отчита намаление с 277,1 млн. лв., като тук се отчитат основно грантовете по програмите и фондовете на ЕС.
Изпълнение на разходите към края на месец април 2023 г. (на база предварителни данни )
Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към април 2023 г. са в размер на 20 937,6 млн. лв., като съпоставено с първите четири месеца на 2022 г. се отчита номинален ръст от 4 031,1 млн. лв. (23,8 на сто) спрямо същия период на предходната година. В отделните разходни показатели най-значително нарастване има при социалните разходи (1 594,0 млн. лв.), в т.ч. разходите за пенсии (1 348,1 млн. лв.), както и в частта на разходите за персонал (770,0 млн. лв.), разходите за издръжка (681,6 млн. лв.), разходите за субсидии (606,0 млн. лв.) и други. Ръстът на разходите се дължи на влезли в сила нормативни актове, вкл. промени в пенсионната сфера, разплащане на задължения по бюджета на МРРБ, влезли в сила увеличени размери на възнагражденията в редица администрации, действащи програми за изплащане на компенсации на небитовите крайни потребители на електрическа енергия и други.
За разлика от 2022 г., когато по-късното приемане на ЗДБРБ за 2022 г. и прилагането на хипотезата на чл. 87 на Закона за публичните финанси и удължителен закон доведоха до задържане на разходите на ниво близко до отчетените за първото тримесечие на 2021 г., то през 2023 г. при прилагането на аналогична законова рамка разходите отчитат значителен ръст. Най-значителен в абсолютно изражение номинален ръст се отчита при социалните разходи, главно в частта на разходите за пенсии. Основните мерки в пенсионната сфера, действащи през първите четири месеца на 2023 г., влязоха в сила от 01 юли 2022 г. и 01 октомври 2022 г. Основната причина за ръста на разходите в тази група са разплатени задължения от предходни години за дейности по текущ ремонт и поддръжка на републиканската пътна инфраструктура и други проекти, Разходите за персонал нарастват основно поради влезли в сила през 2022 г. увеличени размери на възнагражденията в някои администрации, включително и с приетите промени в ЗДБРБ за 2022 г. от юли 2022 г. В частта на разходите за субсидии още от второто тримесечие на 2022 г. фокусът бе изместен от мерки за борба с пандемията от COVID-19 и запазване на заетост към мерки за компенсиране на небитовите крайни потребители на електрическа енергия за високите цени на електричеството. През първото четири месеца на 2023 г. разходите на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕС) за изплащане на компенсации за небитовите крайни клиенти на електрическа енергия по програмите, приети с РМС № 710/2022 г. и РМС №104/2023 г. са в размер на 0,6 млрд. лв. Именно тези разходи, отчетени в частта на разходите за субсидии, са основната причина за значителния ръст на разходите в този показател спрямо същия период на предходната година. При другите елементи на разходите се отчита по-умерен ръст, докато разходите за лихви са по-ниски от отчетените за същия период на предходната година.
Състояние на фискалния резерв
Фискалният резерв към 30.04.2023 г. е в размер на около 11,95 млрд. лева, в т.ч. наличности по сметки в БНБ и банки в размер на 10,8 млрд. лв. и вземания от ЕС за сертифицирани разходи, аванси и други в размер на 1,2 млрд. лв.
Към 10.05.2023 г. фискалният резерв (вкл. вземанията от ЕС за сертифицирани разходи, аванси и други) намалява до около 10,4 млрд. лв., основно поради разходите за пенсии по бюджета на ДОО, които за периода 01-10 май по оперативна информация са в размер на около 1,4 млрд. лв.
Важно е да се отбележи, че основната част от данъчните и осигурителните приходи са концентрирани във втората половина на календарния месец, докато основната част от социалните плащания, които заемат най-значителен дял от разходите, се извършва в първата десетдневка на месеца, което обуславя значителна отрицателна амплитуда на фискалния резерв през този период на месеца. Поради тази причина при равни други условия наличностите по сметки в БНБ в обхвата на фискалния резерв към края на предходния месец следва да бъдат относително по-високи, за да може да се покрие този временен спад в ликвидния ресурс. Допълнителен фактор за поддържане на относително висок по размер фискален резерв през изминалите месеци на 2023 г. е разпоредбата на §15 от ПЗР на т.н. удължителен закон. Съгласно тази разпоредба Министерският съвет не може да използва средствата по единната сметка на Държавен фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система и средствата по програми и проекти на Европейския съюз за извършване на разходи и трансфери. Това ограничение приложено към 30 април 2023 г. регламентира, че от наличните средства по сметки в БНБ в обхвата на фискалния резерв в размер на 10,1 млрд. лв., за разплащане на разходи и трансфери са налични едва 1,8 млрд. лв. (малко над необходимите около 1,5 млрд. лв. за изплащане на пенсиите до 10-то число на месец май), докато остатъкът от 8,3 млрд. лв. в БНБ (3,7 млрд. лв. на ДФГУДПС и 4,6 млрд. лв. по програми и проекти на ЕС) са условно „блокирани“ от посочената разпоредба, а към 10 май за разплащане на разходи и трансфери (след изплащане на пенсиите) вече са налични едва 0,2 млрд. лв.“
