Хартиената коалиция скри ключа, а може би и го изгуби, от „спестовната касичка” на държавата – Фискалният резерв. Въпреки че в него има немалко пари, служебният кабинет не може да ги пипа. След броени дни ще се разполага с не повече от 200 млн. лв., за да посреща държавата оперативните си разходи. Само за съпоставка – месечната сума, необходима за изплащане на пенсиите е над 1.5 млрд. лева.
Проблемът с плащането на пенсиите и всички останали разходи обаче може да стане съвсем реален, ако до 10 юни парламентът не приеме или редовен Закон за бюджета за тази година, или поне удължаване на “удължителния” закон, който действа в момента. При това положение държавата от 11 юни ще трябва да премине към нулево салдо, което означава, че ще се правят разходи само до размера на постъпилите приходи.
Това стана ясно от „разпита” или както му се казва „изслушване” на служебната финансова министърка Росица Велкова в парламента в петък, 12 май.
Всъщност пари в касичката има, но БСП и като цяло хартиената коалиция скриха ключа от нея. Фискалният резерв към 30.04.2023 г. е в размер на около 11.95 млрд. лева, в т.ч. наличности по сметки в БНБ и банки в размер на 10.8 млрд. лв. и вземания от ЕС за сертифицирани разходи, аванси и други в размер на 1.2 млрд. лв.
Съгласно разпоредба в удължителния закон, гласуван от хартиената коалиция обаче Министерският съвет не може да използва средствата по единната сметка на Държавен фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система и средствата по програми и проекти на Европейския съюз за извършване на разходи и трансфери. Това ограничение, приложено към 30 април 2023 г., регламентира, че от наличните средства по сметки в БНБ в обхвата на фискалния резерв в размер на 10.1 млрд. лв., за разплащане на разходи и трансфери са налични едва 1.8 млрд. лв. (малко над необходимите около 1.5 млрд. лв. за изплащане на пенсиите до 10-то число на месец май), докато остатъкът от 8.3 млрд. лв. в БНБ (3.7 млрд. лв. на ДФГУДПС и 4.6 млрд. лв. по програми и проекти на ЕС) са условно „блокирани“ от посочената разпоредба, а към 10 май за разплащане на разходи и трансфери (след изплащане на пенсиите) вече са налични едва 0.2 млрд. лева.
Според депутати от бюджетната комисия проблемът с разплащанията е напълно реален, като вече има общини, които не могат да финансират разходите, които са длъжни да направят по закон.
Причината е законовата каша, която сътвори 48-ят парламент. От една страна, вече пети месец държавата работи без гласуван бюджет и без изглед такъв да бъде приет в скоро време, което блокира тегленето на дълг. От друга, в така наречения удължителен закон за бюджета бе приет коварен текст, който блокира ползването на фискалния резерв за управление на текущите разплащания. Благородното обяснение на “хартиената коалиция” беше, че това се прави, за да се попречи на служебното правителство да прави безконтролни разходи. Но те са гласувани от същите тези „жалбоподатели” при популистките им предизборни напъни.
Практически обаче текстът блокира управлението на бюджета.
БСП, която бе инициатор и вдъхновител на повечето от огромните разходи, довели до сегашния дефицит и проблеми с бюджета, има безочието да поиска изслушването, за да потърси сметка от служебния министър Росица Велкова за това, че “пари от фискалния резерв са ползвани нецелево”. Ключови фигури на Столетницата дори обвиниха Велкова, и/или президента Радев в лъжа.
“Г-жо министър, влязохте в тежко противоречие с президента Радев, който Ви е назначил. Вие заявихте, че по силата на закона Министерски съвет не може да използва средствата от Сребърния фонд и от Плана за възстановяване и устойчивост, а ето какво каза президентът Радев по време на последните консултации: “Служебното правителство, от което се очакваше да прави само избори, успя да внесе и да договори Плана за възстановяване и устойчивост. Миналата година ние получихме първия транш. Той отиде за социални плащания. Сега задачата е още по-тежка, защото те трябва да се извадят и да се вкарат наново в инвестиции за модернизация на страната, където им е мястото”, цитира Корнелия Нинова президента. А след това се обърна към финансовия му министър с въпрос: Кой лъже – тя или президентът.
“Поради какви причини се топи фискалният резерв? Точно за какво сте похарчили тези средства”, попита проф. Румен Гечев (БСП) от парламентарната трибуна.
Георги Гьоков пък поиска да разбере как ще бъдат гарантирани социалните плащания занапред и има ли заплаха за индексирането на пенсиите от 1 юли.
Министър Росица Велкова успокои депутатите от „БСП за България“, че на този етап осъвременяването на пенсиите, което ще доведе до увеличение с 12% от 1 юли, ще бъде съобразено със законите.
Министър Велкова изнесе и справка за събираемостта на приходите към края на април, от която се вижда, че положението с ДДС става все по-драматично. Събираемостта на данъка вече е на отрицателна територия спрямо април миналата година, като спадът е в размер на 2.9% (145 млн. лева). За сравнение, през първите четири месеца на 2022 г. приходите от ДДС отбелязаха 18% ръст на годишна база.
А това е основният приходоизточник на държавата.
