Каквито и да са политическите предизвикателства, еднаквата ДДС ставка трябва да се върне в България, защото това ще гарантира стабилните ни финанси.
Това обяви икономистът Юлиан Войнов, който бе предложен за министър на икономиката в проектокабинета на академик Николай Денков.
В предаването „Светът е бизнес“ по Bloomberg TV Bulgaria Войнов уточни, че само от ДДС се формират 25-28% от приходите в бюджета, а от останалите процента – над 50% идват от всички косвени данъци.
Той посочи, че след облекченията на данъчните ставки по ДДС след 2019 година сме станали свидетели на сериозно изкривяване на данъчната система. Първо, облекченията не постигнали целта, заради която били въведени.
В ресторантьорския бизнес, например, това не се случило. Второ – те изкривили сериозно приходната част на бюджета, защото ДДС е основният данъчен приход в българския бюджет.
Освен това тези облекчения дават повод и на други сектори също да искат намаляване на данъците, а при толкова висок дял на косвените данъци, бюджетният дефицит ще експлодира.
„Ако ние правим дупки в данъчната си система, даваме преференции на определени сектори и се лишаваме от дадени приходи, то тези приходи трябва да бъдат набавяни по някакъв друг начин“, обясни Войнов.
Той посочи, че ако приходите не бъдат набавени чрез връщане на данъчните ставки до нивото от 2019 година, каквото бе положението в продължение на десетки години, другият вариант би бил да се увеличат подоходните данъци – данъците на физическите лица и данъците на фирмите.
Икономистът призна, че не може да твърди със сигурност доколко това е по-добрият вариант, защото увеличаването на тези данъци забавя икономическата активност и отказва някои инвеститори да инвестират в страната. Това ще повлияе на бизнесплановете и очакваната възвръщаемост. Ето защо за него правилната политика е да се върнат ставките от 2019 г., защото по отношение на данъците условията трябва да са еднакви.
По отношение на отражението на войната в Украйна върху глобалната икономика Войнов коментира, че тя е пренастроила глобалните вериги за доставки, добивът и производството, пренасочила е стоките по различни пътища.
На въпрос каква е прогнозата му за това дали България ще има ново правителство, той посочи, че към настоящия момент очакванията са му по-скоро да има правителство. Той прогнозира, че дори и бъдещият кабинет да е съставен от такива политически сили, които на пръв поглед имат някакви противоречия, то състоянието на политическия спектър е такова, че може би именно поради тази причина това правителство, ако бъде съставено, ще продължи да управлява по-дълго, от очакванията на анализаторите.
Във връзка със състоянието и перспективите пред глобалната икономика Войнов коментира, че въпреки увеличението на лихвите, безработицата не само не се увеличава, а и намалява. Ето защо той е оптимист, че можем да преминем през кризата на високи цени, без да влизаме в рецесионни цикли.
Относно хода на БНБ за увеличаване на задължителните резерви на банките Войнов коментира, че когато имаме забавяща се икономика, наливането на средства в нея може да доведе до това да се създадат очаквания за икономическо развитие, които няма да се сбъднат. Накратко – ще се инвестира в проекти, които може да се окажат губещи в последствие – нещо, на което сме станали свидетели през 2009 година.
„В момента това не се наблюдава в България, но централната банка е за това – да има поглед за бъдещото развитие и да предпазва икономиката от подобни сривове. Добре е банките да затегнат условията и да намалят кредитната активност, за да не се стигне до проблеми, ако се стигне до неблагоприятни сценарии в бъдещето“, препоръча икономистът.
Попитан за мнението му какви трябва да бъдат приоритетите пред българския парламент, той посочи на първо място гласуването на бюджета и то в рамки, които не надхвърлят прага от 3% на бюджетния дефицит. Второ – сериозна работа по отношение на законодателството, свързано с Плана за възстановяване и устойчивост и трето – гласуване на определените закони, необходими за приемането ни в еврозоната.
Войнов обърна внимание, че от Министерството на финансите обявили, че вкарват Закона за еврото в Парламента, заради което той се надява тази мярка съвсем скоро да бъде включена в дневния ред на Народното събрание.
