Милена Коджабашева бе избрана днес за председател на Националния банков синдикат. За неин заместник бе определен досегашният лидер на синдиката Валерия Николова, а за председател на контролната комисия – Донка Лилова.
Това стана на започналия вчера IV Конгрес Националния банков синдикат (НБС), съобщават от КНСБ на страницата на синдикалната организация.
Провеждането на конгреса бе повод лидерът на конфедерацията Пламен Димитров да връчи наградата на името на проф. д-р Кръстьо Петков “За цялостен принос в развитието на синдикалното движение в България” на бившия председател на НБС Валерия Николова.
Тя представи Отчетния доклад за дейността на синдиката през мандата си и отбеляза, че пандемията, наред с всички последствия от нея, е и причината настоящият конгрес да се провежда осем години след последния – Третия поред.
Досегашният председател на Националния банков синдикат подчерта, че въпреки трудностите, членовете на синдиката задържат своя брой и представляват повече от 50% от служителите в Банка ДСК.
По повод синдикалното представителство в банковия сектор Пламен Димитров призова то да е силно, ясно и консолидирано с цел да постигне браншови колективен трудов договор. Той припомни, че директивата за адекватни МРЗ и насърчаване на колективното договаряне изисква достигането на 80% покритие с КТД в следващите 5 години. По думите му това може да се постигне с разширяване на синдикалното представителство и браншови колективен трудов договор.
Димитров засегна и въпроса за дигитализацията и изкуствения интелект водят, които до промяна на характера на труда в целия свят. Той отбеляза, че тази тенденция е станала осезаема на първо място във финансовия сектор.
„Това изисква усилия от всички нас като синдикат да подпомогнем процеса на добиване на дигитални умения и компетенции. За да запазим работните ни места, трябва да отговорим на предизвикателствата на дигиталната трансформация ”, подчерта Димитров.
Основен акцент в изказването му на конгреса бе необходимостта хората в България да получат компенсация за инфлацията.
„Тя ще стане едноцифрена, но цените ще продължават да растат, само че по-бавно. За последните два години – 2021-2022, официалната кумулативна инфлация е 28.5 процента“, отчете Димитров.
„Ако за този период не сте получили увеличение на заплатите от поне 30%, трябва да го поискате“, подчерта президентът на КНСБ. По думите му плоският данък в България създава допълнителни неравенства, като те са най-дълбоките в Европейския съюз.
„Няма държава, в която работещите да плащат повече през преките данъци, отколкото бизнесът. Данъчната реформа е неизбежна”, продължи Пламен Димитров и обясни, че тя ще се случи по две основни причини.
Първата е, че с текущите данъчни приходи няма как бюджетът да бъде “вързан”. Наред с това от 1 януари 2024 г. всички държави членки на ЕС трябва да започнат да прилагат директивата за минималния корпоративен данък, според която той трябва да бъде 15%, а в момента в страната ставката му е 10 процента.
“Сега е моментът и да намалим данъка върху дохода с необлагаем минимум, равен на минималната работна заплата. Така ще бъдат ребалансирани данъчните приходи в бюджета”, призова Пламен Димитров.
