В най-новия брой на списание Banker Special имате възможност да прочетете интервюто с Бояна Шарлопова, собственик и мениджър на Шарлопов Груп. Разговора с бизнес дамата водят Силвия Джагарова и Калоян Атанасов. Публикуваме го без съкращения.
Държим на новото и на реномето си
Бояна Шарлопова е собственик и мениджър на първата частна хотелиерска верига в България – Шарлопов Груп, която вече 25 години създава и развива стандарти в българския туризъм.
През последните пет години г-жа Шарлопова умело ръководи и развива компанията, чийто създател е съпругът й Стефан Шарлопов. Семейният бранд управлява компании с различна дейност – хотелиерство и ресторантьорство, продажба и отдаване под наем на недвижими имоти, а отскоро и изграждане на фотоволтаични инсталации за производство на енергия от възобновяеми източници.
Портфолиото от хотели включва емблематичното за Шарлопов Груп ваканционно селище “Созополис”, петзвездния Парк хотел Пирин в град Сандански, царствения Гранд хотел Янтра във Велико Търново, четиризвездния Гранд хотел Мургавец в зимната ни перла Пампорово и СПА хотел Девин.
През последните няколко години Бояна Шарлопова активно изучава и развива интересите и образованието си по психология и психотерапия, които реализира в своята терапевтична практика, и на които разчита в бизнеса си, където основна роля има човешкият фактор.
Госпожо Шарлопова, трудно ли е за една интелигентна и красива дама да бъде успешна в традиционно смятания за „мъжки“ свят на бизнеса?
– Дамите в бизнеса със сигурност са изправени пред множество предизвикателства. Очакванията към нас са големи, тъй като освен успешни лидери и предприемачи, изпълняваме и други житейски роли – на грижовна майка, любяща съпруга, трябва да имаме време за себе си и за семейството, за приятели. Често балансът между тези роли е труден и коства много енергия, лишения, стрес.
Опитвам се да отделям достатъчно време и на бизнеса, и на семейството ми. Около себе си виждам и се срещам с вдъхновяващи жени – лидери в различни области, с успешен бизнес, отдадени и на семейството и децата си, които не спират да се развиват и надграждат и които са пример за мен как да балансирам между различните си роли в живота.
Ние, дамите, сме по-интуитивни в бизнеса, по-търпеливи, по-чувствителни в комуникацията си с партньори и служители. И в този смисъл – всичко е възможно да се постигне с много труд и постоянство, ако не си поставяме граници и бариери, и ако имаме желание и търпение.
Кои са най-големите предизвикателства, с които сте се сблъсквали досега при управлението на семейния бранд?
– Преди пет години основните предизвикателства бяха свързани с това, психически и физически да устоя на първоначалния стрес и объркване след загубата на съпруга ми – Стефан. Наложи се да вляза много бързо в оперативния бизнес, тъй като преди това бях свързана само с дизайна и с пускането на новите проекти на нашата компания. Трябваше и да вляза в крак с бизнес тенденциите на онова време. След това дойде друго голямо предизвикателство – COVID-кризата. Постоянно се налагаше да взимам важни решения, даже по няколко различни на ден, в зависимост от ситуацията. През 2020 г. ние, както и останалите бизнеси, трябваше ежедневно да се адаптираме към променящата се среда, което ни костваше и много ресурси.
Тези трудни моменти ни изграждат и ни помагат да вървим напред с една идея по-добри. Успях да запазя екипа си, без който нямаше да се справя. Хората ми повярваха, доказахме си, че можем да работим успешно заедно.
– Станахме по-силни и можещи, което се вижда от резултатите и печалбата ни за последната година – по-добри дори от пиковите за бизнеса 2016 и 2017 година.
Кои от реализираните от Вас проекти са Ви донесли най-голямо удовлетворение и защо?
– Всеки нов проект, който успявам да реализирам, е една реализирана мечта. Това ми носи чувство на удовлетворение и ми дава по-голяма увереност за постигането на бъдещите цели и идеи. Последните ми проекти са реновацията на един от хотелите ни – Спа Хотел Девин, след което доизградихме едно ново крило със 65 стаи на друг наш хотел в Сандански – Парк Хотел „Пирин“. В момента реновираме и хотела ни в Пампорово – Гранд Хотел „Мургавец“.
В тази насока вече се обръщаме и към използването на алтернативни източници на енергия. Вече на три от хотелите ни са поставени фотоволтаични системи, защото „зелената“ енергия е енергията на бъдещето.
В личен план, ново предизвикателство за мен е психотерапията и се гордея с това, което успях да постигна. Това бе последният подарък от съпруга ми и бе отколешна моя мечта. Започнах я като на шега с цел да изградя по-здрава връзка с децата и с мъжа ми, но сега вече практикувам професионално.
За да си добър психотерапевт е необходимо да имаш достатъчно натрупан житейски опит, за да можеш да помагаш и на хората.
– Сега работя с клиенти, с индивидуални и групови терапии. Получих предложение от един от моите преподаватели да водим заедно лекции по една от дисциплините към Българския Институт по Неорайхианска аналитична психотерапия.
Туризмът е силно конкурентен пазар, с какво Вашата компания се отличава от останалите играчи в бранша?
– Шарлопов Груп е компания с дългогодишен опит в туристическия сектор. Създадена е през 1999-а като първата частна хотeлиерска верига. Много държим на обратната връзка и цялото ни внимание е насочено към клиента и обгрижването му.
През всички тези години сме били водени от няколко основни ценности, които съпругът ми Стефан, често напомняше – труд, постоянство, амбиция и позитивизъм.
– Държим на нивото и на реномето си. Винаги сме се старали да създаваме домашния и семеен уют в хотелите ни, така че гостите да се почувстват като у дома си и нищо да не им липсва. Такъв е и нашият слоган – “Дом, далеч от дома!”
Каква е визията Ви за развитието на „Шарлопов Груп“, в коя посока ще върви занапред компанията?
– Искам да продължим да поддържаме този дух на позитивизъм и мотивация за работа в целия ни екип. Защото в туризма най-важното е да имаш силен екип – от пиколото, което те посреща, през камериерката, която те обгрижва в стаята, до управителя, който те изпраща. След кризата работим с по-малко персонал, който трябва да е много мотивиран, а това се постига с добро отношение и с бонуси за качествена работа. Стремим се да надграждаме и подобряваме услугите, които предлагаме на нашите клиенти.
За нас опазването на околната среда е от изключителна важност и в този смисъл, нашата цел е хотелите ни изцяло да преминат към възобновяемите източници за енергия.
Открили ли сте за себе си коя е формулата на успеха?
– За мен формулата на успеха се крие в това да разбереш какво те кара да се чувстваш щастлив, какво ти дава енергия, мотивация и сили всеки изминал ден да се стремиш да бъдеш най-добрият. Да се научиш да приемаш хубавите и най-вече лошите неща и критиките като ценни уроци по пътя ти напред и като начин за израстване. Да вярваш, да даваш всичко от себе си, да имаш смелостта да преследваш целите си и да не се страхуваш от неуспеха. Да се трудиш, да си постоянен, амбициозен и позитивен в мислите си.
Бизнесът е за хората, които се осмеляват да рискуват, такъв беше и мъжът и аз се опитвам да следвам неговата идея. Трябва да си искрен в общуването си с хората, мек, но и категоричен.
Имате ли мечта или цел, която на всяка цена искате да реализирате?
– Мечтите ни поддържат живи, когато човек спре да мечтае, да се развива и да учи, тогава идва старостта. Така че аз не спирам да мечтая, имам много мечти и цели, които се сменят с други, веднага след като ги реализирам. Едно време мъжът ми сбъдваше много от мечтите ми, но сега си ги сбъдвам сама. Нещо като „табло на желанията“, на което постоянно се записват нови мечти.
Без какво не можете в ежедневието си, как се зареждате с позитивна енергия?
– Много обичам да слушам хубава музика, българска, но и класиките от 80-те години. Любим артист ми е Любо Киров, чиито текстове са много силни, от 5-6 годишна слушах Майкъл Джексън. Любовта ми към музиката идва от баща ми, който бе оперен певец. Чета интересни книги, като напоследък всички са свързани с другата моя страст – психологията и психотерапията. Обичам да разговарям с добри приятели, да прекарвам време с децата ми. Почти всеки ден медитирам – това ми дава спокойствие и прочиствам ума си от ненужните мисли и от напрежението.
Имате прекрасни и талантливи деца, бихте ли ни разказали нещо повече за тях? Как прекарвате свободното си време заедно?
– Имам четири деца – две момичета и две момчета. Най-голямата ми дъщеря – Бояна, е на 21 години и в момента завършва обучението си по Интериорен дизайн в Милано. Тя е фин човек, с усет за красивото и естетичното, много отговорна и самостоятелна е. Иска да се върне в България, да учи и туризъм и да стане част от семейната компания.
Стефани прилича много на баща си – амбициозна, добър оратор, общителна и комуникативна е. И винаги може да те усмихне. Учи първа година специалност „Туризъм“ в Швейцария. За нея казвам, че е „малкият Шарлопов в женски дрехи“. Тя се пребори за стипендия, а даже вече си е намерила работа, защото практиката там е част от обучението.
Близнаците Георги и Илия са на 12 години и учат във френски лицей. Те винаги са сплотени и се защитават един друг, въпреки че са доста различни характери. Георги много обича книгите, дори се научи сам да чете, а Илия е копие на баща си и иска да защитава останалите от нас в трудни моменти. Смятам, че вече успяхме да намерим баланса между всички нас и вече сме много сплотено семейство.
Обичам да пътувам и това е нещото, което винаги ме обогатява и зарежда, научава ме на нови неща, среща ми с интересни хора от други култури и с друг мироглед. С децата ми често пътуваме из страната, в планините, по екопътеки, те са закърмени да обичат България. За последно посетихме едно китно селце до Сандански, с много цветя, с реновирани възрожденски къщи, калдъръмени улици… Хапнахме зелници и местни традиционни ястия, баби пяха народни песни и ни разказваха истории. Буквално се потопихме в атмосферата и историята на българските села.
Международният фестивал на народната носия в Жеравна е нещо несравнимо като усещане. Времето спира и те връща век и половина назад. Атмосферата е магична – всички са облечени в красиви носии, звучи българска фолклорна музика, извиват се дълги хора, предлагат се традиционни български ястия, хлябът се прави в подница, в земята. Аз и семейството ми вече 13 години се събираме в последния уикенд на август и не никога пропускаме това “пътуване във времето”, защото то ни носи особена енергия и ни среща с невероятни хора. Аз нося носия, правена преди повече от 100 години от прадядо ми за прабаба ми, и така чувствам, че съхранявам историята и традициите на моя род. Децата на фестивала се учат на традиционни български занаяти – правят ножове, грънци… Има възстановки на Априлското въстание, с черешовите топчета, всичко е много автентично. Ние ежегодно даваме и награда за стихотворение, написано на място на фестивала.
Отделям време три пъти седмично за кондиционни тренировки, защото в напрегнатото ежедневие спортът намалява стреса и напрежението, и ми дава тонус и енергия за всичко, което имам да свърша. Стремя се и да се храня балансирано. Медитирам и правя йога ритрийти. Често в свободните си уикенди отскачаме до хотелите, които са част от нашата семейна верига.
Голяма част от лятото прекарваме в любимия ни Созополис. Това е мястото, което върна мъжа ми на Българското Черноморие. От един мъртъв изоставен „призрачен“ град той успя да направи уникална „жива“ реплика на стария град Созопол с неговата архитектура и стил, с характерните му калдъръмени улички, червени стрехи и двукатни еркерни къщи. В комплекса са запазени и ценни археологически разкопки с монументална стойност – тракийски светилища, датирани на повече от 2 500 години… Неслучайно имоти там си закупиха голяма част от представителите на бизнес елита на България.
