Италианският износ за Китай се е утроил в рамките на малко повече от година – обстоятелство, което дори експертите не могат да обяснят. Задграничните доставки са надхвърлили 3 млрд. евро през февруари – със 131% повече отколкото през същия период на предишната година. Този подем следва 137-процентния януарски скок. За сравнение, Италия е изнесла стоки и услуги за около 1 млрд. евро през януари 2022-а за втората по сила световна икономика. Нещо повече, по данни на Евростат, италианският експорт на лекарства за азиатския колос е нараснал с 1490% – до 1.85 млрд. евро – през февруари спрямо същия месец на 2022-а.
Подобен бум би бил трудно обясним при нормални обстоятелства. А днес, в условията на руската военна агресия в Украйна и на разрушените традиционни търговски потоци, той е направо мистериозен по няколко причини.
Първата е политическа: Италия е единствената държава от Г-7, която се включи в гигантския инвестиционен план на Китай – инициативата „Един пояс, един път“, но икономическите ползи от подобен алианс от 2019-а са ограничени. Нещо повече, отношенията между двете държави охладняха значително по време на управлението на бившия италиански премиер Марио Драги. Неговата наследничка Джорджа Мелони пък изпрати послание, че ще оттегли страната си от противоречивата китайска сделка преди края на годината.
Вторият още по-загадъчен елемент е, че активността е особено бурна в много специфичен сектор – фармацевтиката. Или, за да сме по-прецизни: „медикаментите, съставени от смесени или несмесени продукти за терапевтична или профилактична употреба, поставени в премерени дози“. Експортът на тази група продукти е нараснал до 1.84 млрд. евро през февруари и те имат почти две трети дял от италианския износ за Китай.
Италиански медии спекулират, че движещата сила е търсенето на химикала UDCA или „урсодиол“, използван основно в лекарствата за черен дроб, за който се твърди, без основание, че помага за предпазване от заразяване с коронавируса. Така че внезапният край на стратегията „нулев КОВИД“ и последващото масово разпространение на вируса в страната, може да е причина за експортния бум, въпреки че мнозинството китайци са прекарали заболяването през миналия декември и януари; следователно – те би трябвало да са се възстановили преди ръста на италианския износ за Китай.
Нещо повече, единствено въпросният UDCA не изпълнява пика на износа. Годишните продажби на италианската компания Industria Chimica Emiliana, която е най-големият световен интегриран производител на химикала и на продуктите за жлъчна киселина, са в размер на около 300 млн. евро или част от скока на фармацевтичния експорт за Китай. И като допълнително задълбочаване на неизвестността, последните китайски данни почти не дават доказателства, че въпросните чернодробни лекове пристигат в страната масово. Ако се вземе предвид времето за доставки, каквито и да са те, би следвало пратките да се отразят в априлските търговски данни, но в тях няма обозрима промяна.
Едно от обясненията може да се окаже променената регионална търговия. Според Петер Черети – директор в консултантската фирма за политически риск Eurasia Group, разследващ въпроса, вероятната причина е търсенето на медикаменти от Китай. Той посочва, че „по-големите италиански фармацевтични производители изнасят колкото е възможно по-голяма част от своите продукти, като вероятно някои от тях осъществяват също и реекспорт на произведени в Германия и в други държави от Европейския съюз лекарства за Китай“.
