Банковият депозит, който поради почти нулевите лихви губи привлекателност, вече има реална алтернатива. Не става дума за аматьорски предложения за инвестиции в доста по-рискови инструменти срещу вероятно по-висока доходност. Иде реч за закупуване на държавни облигации с първокласен рейтинг. Било то 3, 6 или 9 месечни американски, германски или на друга държава със стабилни финанси и икономика.
Някои пазарни аналитици ще кажат, че при увеличаване на лихвите, цената на държавните ценни книжа пада – това е основна финансова аксиома. Затова още в самото начало наблягаме на краткосрочността на инвестицията – до 9 месеца и на страни с висок рейтинг.
Други предупреждават, че този съвет може да застраши депозитната база. Само че ние не правим инвестиционно предложение, просто даваме обективна информация. Пък и едва ли при ниската финансова култура на населението някой ще се втурне да си тегли депозита и общият обем от над 100 млрд. лв., който непрекъснато расте, ще намалее повече от символично.
Каква е реалността? Всички спестители и инвеститори се стремят да победят инфлацията, докато централните банки повишават основните лихвени проценти. Пазарите на дългови книжа отразяват тези процеси и сега има правителствени облигации (Държавни ценни книжа – ДЦК) с годишна доходност от 4-5%, което не се е случвало през последните 10 години. Облигациите вече могат да донесат печалби за инвеститорите в тази предизвикателна среда на мечи пазар за рисковите инвестиции. Като пример можем да посочим емисиите на България, които вече са с доходност от над 5 процента.
Облигацията е финансов инструмент за дълг. Това значи, че при покупката му ние даваме парите си “назаем” за определен период от време на този, който я издава, обясняват от „ELANA BG Trader”.
В същността си облигациите много приличат на банков депозит. Всяка година притежателят им получава съответната годишна доходност, която зависи от тяхната лихва. Лихвите обикновено са фиксирани и процентите им се знаят предварително.
След като периодът за набиране на капитал чрез облигации, определен от емитента, изтече, инвеститорът получава последното си годишно плащане по лихвата заедно със сумата, която първоначално е инвестирал.
Сред облигациите ДЦК са с най-ниско ниво на риск. За да бъде застрашена инвестицията в тях, държавата, която ги е издала, трябва да фалира и да преструктурира дълга си, а това се случва изключително рядко.
Нека да метрифицираме казаното със случайно подбрани данни от края на ноември миналата година. Тогава Турция пусна ДЦК с падеж 26. 04. 2029 г. в долари с лихва 8.87%, а Румъния с падеж 26. 05. 2030 г. в евро при лихва 6.30 процента. България от своя страна пусна емисия облигации с падеж 23. 09. 2029 г. в евро при лихва 4.18 процента. Подобна лихва от 4.54% предложи и Гърция.
В офертите на посредниците обаче прави впечатление, че минималната сума на инвестицията е 10 хил. евро, а често достига до 100 хил. долара.
Но ако инвеститорът няма достатъчно средства, изходът от това отдавна е измислен – взаимен фонд с консервативен профил. Този тип фондове инвестират основно във финансови инструменти с нисък риск като облигации и депозити. Малък дял заемат акциите – обикновено до 20 процента.
Подобни фондове в момента плащат между 4 и 6 на сто доходност. Но е необходимо да се има предвид, че съществува такса за емитиране на дялове, която може да варира от 0% при суми над половин милион лева до 1% за инвестиции под 100 хил. лева.
